Но като си помислеше, в цяла Англия можеха да се намерят малко хора, които дръзваха да се мерят с Фицуилям Дарси. За младите в Дарбишър имаше малко романтични развлечения, освен приказките за игра на карти и пирове по време на лов. Един Хари Мидълтън или Робърт Стентън не представляваха нищо, ако ставаше дума за съперничество с джентълмен като нейния брат. Но и той имаше невероятен късмет, защото бе намерил жена, която, макар и с неголямо състояние, във всяко друго отношение нямаше равна на себе си. Докато единственият опит на Джорджиана да се осмели да погледне извън рамките на обществото, което тя познаваше най-добре, бе завършил почти катастрофално и тя все още потреперваше при спомена за него. Дарси бе намерил своята равностойна половинка. Къде ли можеше да бъде подходящият кандидат за Джорджиана?
Вървейки в прохладната вечер обзета от тези мисли, тя все повече се изпълваше с решимост. Уютен дом и високо положение в обществото можеха да съблазнят една Шарлот Колинс, така че да пренебрегне всякакво удовлетворение, но Джорджиана никога не би паднала толкова ниско. Тя възлагаше най-големите си надежди на съпружеството. И ако се окажеше, че те не могат да се оправдаят, в никакъв случай нямаше да се омъжи. Нека целият свят да приказва каквото иска, тя, една Дарси, още повече една Дарси, която живееше във второто десетилетие на новия век, намираше за по-добре да остане сама. Вярно беше и това, че капитан Хейууд предизвика интереса й, но храбрият капитан трябваше непременно да покаже изключителни качества, за да спечели по-специалната й оценка.
Когато стигна до стълбището на гостната, глезените на Джорджиана вече бяха натежали от умора, но затова пък настроението й се бе подобрило. Тук можеше да се добави удоволствието от срещата с нейната братовчедка Ан и капитан Хейууд, които тъкмо се завръщаха от разходка. Капитанът умееше да се покаже в най-добрата си светлина, а на седлото изглеждаше още по-елегантен.
— Скъпа моя мис Дарси — заговори възбудено той, веднага, щом тримата си размениха обичайните приветствия, — колко жалко, че не бяхте с нас този следобед. Мис Ан бе така търпелива, поради неумението на един истински моряк да стои на седлото. Всъщност, аз подозирам, че тя много внимаваше да не ме изпревари и крачка. Ако можех само да се надявам на такова милосърдие от ваша страна, щях веднага да предложа ние тримата утре да пояздим заедно.
Джорджиана обичаше ездата, а и начинът, по който той направи предложението си, й доставяше удоволствие така, както и преди. Но имайки предвид последните си наблюдения, както и собственото си превъзходно умение да язди, тя отговори малко високомерно:
— Тогава знайте, че вашите надежди ще бъдат разбити на пух и прах от мен. Предупреждавам ви, че когато се качвам на седлото, то е за да се забавлявам, а не за да доставям удоволствие на когото и да било от компаньоните си.
— И каква изключителна гледка би трябвало да представлявате — разпали се капитанът. — Според мен нищо не може де бъде по-пленително от една млада жена в разцвета на силите и хубостта си да препуска на кон.
Джорджиана едва устоя на ласкателството, отправено към нея, вместо към братовчедка й, застанала мълчаливо до входната врата.
— Не е ли, обаче, скромността на капитана престорена? — запита Джорджиана. — Ако той на думи иска да се представи за самата скромност и смиреност, а на дело да покаже своето превъзходство, тогава, скъпа Ан, нашето роднинство изисква ти да му дадеш урок незабавно. Но, ако той наистина язди толкова лошо, колкото твърди, от твоя страна наистина е било малък подвиг да издържиш цял следобед с него.
— Аз съм възпитана — отговори Ан студено, — моите желания да бъдат на второ място след тези на семейството и приятелите ми. Това е, както разбрах, най-важното в процеса на доброто възпитание — след тези думи тя незабавно отвърна глава от капитана към братовчедка си и продължи да говори с приглушен глас: — Имах възможност да се убедя, каквато възможност, мисля си, майка ми не е имала, че ако ти също беше научила този урок в ранното си детство, определени моменти в твоето почти нескромно поведение, щяха да бъдат напълно избегнати.
Никога преди Джорджиана не бе чувала такава дълга реч от дъщерята на лейди Катрин, от братовчедка си и стъписана не можа веднага да реагира. Ан, както добре се знаеше, от детство бе ненадмината в малко неща: в умението да мълчи, да бъде безпрекословно покорна на майка си и преди всичко — да навява скука и вялост като никой друг. Сега за пръв път Джорджиана долови, че под тази вялост се крият не безразличие, а лоши помисли.