Джорджиана, трогната извънредно много от застъпничеството на капитана, се ободри до такава степен, че се зае да опровергае твърденията на леля си:
— Скъпа госпожо — прозвуча развълнувано гласът й, — вашето явно отвращение към което и да е престъпление е съвършено оправдано. Но аз ви моля да чуете думите на капитана. Той е пътувал надлъж и нашир и от него се очаква да знае много. Както разумните разсъждения, така и силата на неговия опит идват, за да го подкрепят. Не е ли така, капитане?
— Не зная нищо за случая — отговори той поласкан. — Но като поета Уърдсуърт и аз съм „пътувал сред непознати хора и земи отвъд морето“. Пристигнал благополучно на скъпия английски бряг, тази вечер мога да кажа, че „отмина тоз печален сън“ и се радвам на живота.
Нейно благородие рядко можеше да устои на приветливото настроение на капитана и никога, когато той подсилваше чара си с рецитирането на стихове. И този път тя против волята си остави на мира семейство Бенет, за да подхване в крайна сметка обичайния разговор за дъщеря си и нейното умение да язди. Осъзнавайки почти веднага, че с тези умения мис де Бърг може да блесне най-добре навън, нейната майка използва цялото си красноречие, за да превъзнесе остроумието й в салонните разговори. Лейди Катрин продължи да реди натруфените си изрази чак до момента, в който дъщеря й най-после усети подтик да проговори.
— Капитан Хейууд — осмели се промълви тя с глас, необагрен нито от истинско вълнение, нито от надежда — се представи на седлото така достойно, както триумфално изпълнява морската си служба.
В последвалата тишина любезният джентълмен се поклони на младата лейди.
След вечеря всички се върнаха в гостната. Така се случи, че младият мъж се настани до Джорджиана и имаше възможност да разговаря с нея, без да бъде прекъсван нито от стопанката на дома, нито от дъщеря й. Той започна почти шепнешком:
— Вашата внезапна поява в Розингс ми достави само удоволствие, макар да си призная, че тя съвсем не ме изненада. Простете дързостта ми, ако допуска, че съм разбрал причината за вашето посещение тук.
Независимо, че малко се стъписа, Джорджиана бе впечатлена от остротата на неговия ум. Възможно ли бе той да е предугадил намеренията й да спаси репутацията на семейство Бенет? Колко бързо и колко точно бе разгадал помислите й.
Време за отговор обаче нямаше, тъй като лейди Катрин стоеше над главите им и изискваше цялото внимание на капитана, докато бъде сервирано кафето. Време, през което тя реши да зачете племенницата си, като й нареди да свири на пиано за нея.
— Ти, разбира се, знаеш, че аз обичам много музиката. Смятам, че съм сред малкото хора в Англия, чието отношение към този вид изкуство е толкова почтително. Винаги съм съжалявала за пропуснатата възможност да се занимавам с музика. И не само аз, много хора край мен смятаха така, при това те бяха доста изтъкнати. Каква изкусна пианистка можех да стана, ако се бях обучавала.
Лейди Катрин изслуша търпеливо най-хубавата част от песента, преди да прекъсне племенницата си по свое усмотрение, когато тя реши. Трябваше да отбележи значителния напредък на Джорджиана и не можеше да се каже, че й е неприятно да види колко присърце бе взело момичето настоятелните съвети на леля си за необходимостта от постоянна практика. Сега оставаше само да й напомни да работи още по-усърдно, ако иска да бъде толкова великолепна пианистка, каквато Нейно благородие можеше да стане. След това, за да не пренебрегне и за минута постиженията на дъщеря си, тя се впусна да хвали чудесно изработените от Ан плетени чантички и ръкоделието й на гергеф.
Капитанът горещо похвали тези чудесии, като отправи комплиментите си както към господарката на дома, така и към дъщеря й. С една дума това бяха развлеченията на компанията. Джорджиана често пъти не подозираше какви планове крои леля й, но дори и тя, към края на вечерта подразбра, че младият кавалер е нарочен, че вече го подготвят за годеник на братовчедка й Ан, без да скриват претенциите си за собственост върху него.
Странно, но независимо от всичките си обещания, това откритие се оказа досадно за Джорджиана Дарси. То й се отрази така неблагоприятно, че някои биха могли да приемат нейното лошо настроение за ревност.