ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Следващите седмици от пребиваването на Джорджиана в Розингс предложиха на момичето не по-малко разнородни вълнения от тези в първия ден. Топлото време и многобройните чудесни разходки из Хънсфорд спомогнаха много двамата с капитан Томас Хейууд да се опознаят по-добре. По време на тези разходки, винаги в компанията на нейната мълчалива братовчедка Ан, вниманието на капитана бе насочено преди всичко към Джорджиана, макар и да отправяше изисканите си комплименти си към всяка една от дамите, само за да им достави удоволствие.
Разказите на младия офицер се въртяха все около морската му служба, екзотичните пристанища и опасните мигове по време на сраженията. За неговите прехласнати слушателки тези разкази бяха най-романтичните приказки за един непознат свят.
— Веднъж плавахме близо до Гибралтарските скали — започваше той за пореден път. — Флотата ни имаше нужда от помощ, за да се поправят нанесените щети. Отначало вятърът бе попътен, пълнеше платната ни от изток и ние се носехме с пълнен напред към Довър, но преди да излезем от обсега на гарнизона, той изведнъж се насочи към запад и задуха право в лицето ни. Тогава се появи една огромна вълна, която спря хода ни.
И докато двете госпожици го бяха зяпнали прехласнати, капитанът продължаваше екзалтирано:
— Кой можеше да предполага такъв лош обрат и сблъсъка с изключително силния щорм? Не очаквах нашите приятели да се спасят от него, толкова изпочупени бяха техните мачти.
Стигайки до такъв момент, неговата деликатност не му позволяваше да продължи, той прекъсваше разказа си, за да пропусне ужасите, които бе изживял, уж, за да успокои младите госпожици, а всъщност по този начин в тяхното съзнание те придобиваха двойно по-страховит образ.
— Но тези дни за щастие са отминали и ето ме сега тук във вашата прекрасна компания!
Накратко казано, целият вид на капитана, походката му, изражението на лицето му бяха приятни, с него времето летеше неусетно. Готов винаги да разказва за героичните си приключения, Томас Хейууд приковаваше вниманието и предизвикваше възхищението на госпожиците. А за Джорджиана Дарси той бе най-приятният мъж всред всичките й познати.
Не така добре стояха нещата с нейния замисъл да промени мнението на лейди Катрин за Елизабет, тъй като господарката на Розингс се оказа далеч по-неуловим противник, отколкото тя си представяше в началото. Високопоставената лейди бе твърде деен арбитър в енорията си и отделяше много време за проблемите на селото. Тя бе неуморима при изглаждането на разногласията между енориашите, при обсъждането на причинените им щети и в изслушването на техните жалби.
— Аз няма да търпя — твърдеше самоуверено тя — никакви кавги сред населението. Хората от низшите слоеве, уверявам ви, ако бъдат оставени на самотек, не правят нищо друго, освен да влизат в разпри помежду си. Аз съм тази, която се нагърбва с отговорността да възцари покоя и хармонията в живота им. И тъй като моето чувство за отговорност към задълженията ми е прекалено силно, аз няма да допусна никаква снизходителност. Нека само да се наруши покоят ми! Те или ще живеят в мир и сговор, или ще отговарят за делата си пред мен.
Лейди Катрин подхващаше тази тема винаги, когато подразбираше, че племенницата й се кани да защитава Елизабет. И макар момичето да го правеше искрено, с подкрепата на надарен и като никога досега предан съюзник в лицето на капитан Хейууд, резултатите в най-добрия случай бяха неубедителни. Нейно благородие оставаше непоколебима.
Нещо повече — на Джорджиана й се струваше, че неотстъпчивостта на леля й нараства не само поради неподправеното и разбираемо презрение към цялото семейство Бенет, но и поради собственическите й претенции към капитан Хейууд. Макар Джорджиана да бе решила, че подчертаният интерес към точно определен млад мъж не е за нея, все пак, когато лейди Катрин се стараеше да ангажира вниманието на капитана или той с галантна усмивка заговаряше Ан, тя откри за себе си колко трудно понасяше любезностите помежду им и то само от благоприличие.
Каквото и да се случваше обаче новините за поредното развлечение бяха добре дошли. На четвъртата седмица от гостуването на Джорджиана, тя научи, че Шарлот Колинс ще има гостенка, пристигаше сестра й Мария, в компанията на приятелката си Кити Бенет. Джорджиана не познаваше Мария, но щом разбра за неукротимата сестра на Елизабет я обзеха опасения. И въпреки това появата на други млади хора сред тях би могла само да разсее нарастващата и не винаги желана фамилиарност, прекалена близост между нея, капитана и Ан.