Според истинската лейди всички те заедно представляваха една очарователна картина. Тук сред тях, без никакво съмнение, се намираше един превъзходен млад мъж, решителен и в мислите, и в делата си.
ПЕТА ГЛАВА
На десет мили от Пембърли се събираше още една група, поканена на бала, макар и доста по-разнородна.
В Пелъм Хол, наскоро придобитото имение на Чарлз и Джейн Бингли, бяха пристигнали вече някои гости, сред които сестрите на Чарлз, мис Каролайн Бингли и мисис Луиза Хърст, заедно със съпруга си, както и сестрите на Джейн, Кити и Мери Бенет.
Домакинята усърдно се стараеше да им осигури удобства във всяко отношение, но задачата й често бе неимоверно трудна. Джейн бе прецизна към нуждите на всеки един поотделно, но като цяло за приятната атмосфера в групата можеше да предложи единствено добрата си воля. Тази приветливост, колкото и сърдечна да бе, не можеше да развесели разнородната компания. Благодарение на мисис Бингли гостите бяха любезни един към друг, но нищо повече.
Кити и Мери Бенет, пристигнали последни от Лонгборн, разговаряха от няма и къде със сестра си за това-онова, за дребните нередности, които градчето Меритън бе видяло в последните няколко месеца. Те бърбореха надълго и нашироко за неизпълнените от шивача поръчки, за новите тънки подплати в магазина за платове, за шапките без и с украшения, но най-много обсъждаха кои от донесените дрехи да облекат за бала на Джорджиана.
Мис Бингли самодоволно можеше да се извиси над техните дребнави разговори. Тя просто разчиташе на услугите на най-добрите шивачи в Лондон, нея не можеха да я измъчват съмнения като тези на момичетата Бенет.
— Каквото и да кажеш, Мери — противеше се Кити, — твърдо съм решена да облека довечера муселинената рокля на капчици. Младши лейтенант Аткинсън от …шир, може би си го спомняш, я харесваше изключително много, когато полкът бе все още в Меритън. О, скъпият ми полк! Кълна се, че откакто си заминаха, не ми се иска да живея.
— Аз почти не забелязах тяхното отсъствие — отвърна Мери. — Но това е нещо обичайно за мен. За човек, обсебен от истинския, мисловен живот, веселбите носят малко радости. Аз съм прекалено заета да изучавам обществото, за да се тревожа за отделните хора.
Мис Бингли не взе отношение в тази словесна престрелка между сестрите.
— Няма значение, скъпи мои — намеси се Джейн, — тази вечер би трябвало да донесе много радост за всички ни. Дори и Мери може да бъде изненадана от забавленията. С идването на Лизи в Пембърли домът наистина се развесели. А освен това Джорджиана се е превърнала във великолепна млада дама.
— Аз във всеки случай възнамерявам да се забавлявам — каза Кити, поглеждайки многозначително. — Онова, което плени младши лейтенант Аткинсън у дома, със сигурност ще има не по-малък ефект и в Дарбишър.
Това най-после накара мис Бингли да заговори:
— Твоята решимост да направиш впечатление тук е напълно разбираемо: сега, когато …ширският полк напусна Меритън. Но като последствие твоето семейство заслужава поздравления — добави тя, като наблегна на последните си думи, — заради съвсем неотдавнашната женитба на твоята сестра за един от офицерите в този полк. Похвално е, че една толкова млада госпожица, като Лидия Бенет, така успешно сграбчи възможността още с появяването й.
Джейн извърна глава, сразена от подмятането по адрес на пристаналата й сестра, но не каза нищо. Бе решила веднага след като се омъжи за Чарлз Бингли, че каквито и чувства да се появят в сърцето й към Каролайн Бингли и Луиза Хърст, тя ще ги обгърне с цялата гостоприемност на Пелъм Хол, с каквато посреща и собствените си сестри.
В същото това време Кити се изсмя:
— Аз нямам нужда още да се тревожа за кандидатите си — провикна се тя, — след като съм на същата възраст, на каквато е и Джорджиана, макар че съм представена в обществото по-рано от нея. Все още не се чувствам притеснена, както много други. Представяте ли си, бедничката Джейн все още не беше омъжена, когато навърши двадесет и три години! Ако това бях аз, скъпа ми мис Бингли, щях да съм вече готова да си остана стара мома! — ужасена от грубия тон на Кити и още повече от мисълта, че тя самата неотдавна отпразнува двайсет и четвъртия си рожден ден, мис Бингли се отдръпна. Тя все още обмисляше отговора си, когато се появи брат й заедно с мистър Хърст, двамата току-що се завръщаха от обиколка из имението.
Пелъм Хол, макар и да не бе на повече от петдесет години, все пак можеше да се каже, че вече притежава цялото великолепие на стар дом: просторен и красив, обзаведен нито пищно, нито скромно, той бе напълно по вкуса на своите нови обитатели. Мистър Бингли истински се гордееше с него. Колкото до земята, нищо не можеше да го удовлетвори така, както фактът, че може да покаже на зет си всеки кът от градината с розите, беседката, овощната градина и устремилите се надолу към реката ливади, които се спираха чак в бреговете й. Там бяха свикнали да идват на водопой да се освежават и елените от околността.