Мистър Хърст изтърпя тази красота със сносна благосклонност и изказа похвалата си накрая, след като отидоха в пивоварната и разпита пивоваря за годишната реколта, след като огледа конюшните и прецени качествата на жребците. Едва след като реши, че това конско хергеле не може да се мери с неговото собствено, той се върна в къщата във великолепно настроение и дори сметна за нужно да се обърне направо към стопанката:
— Мисис Бингли, трябва да ви поздравя за домакинството. Макар и при никакви обстоятелства да не може да се мери с Пембърли, то все пак е имение, от което не бива да се срамувате — с което изчерпи способностите си за вежливо отношение и потъна в мълчание до края на посещението си.
Чарлз Бингли въртеше щастлив глава от една страна на друга и виждайки край себе си само обичани хора, едва сдържаше радостта си:
— Какво великолепно време — възкликна той. — Никога не съм усещал въздуха толкова чист; пъпките на ябълковите дръвчета, огледах ги преди малко, са започнали да се разпукват… Мисля си, скъпа Джейн, че ще получим великолепна реколта. Колко обичам селото. И съм много доволен, че сега тук, с нас, са и двете ни семейства! Може ли някой да се надява на нещо по-добро?
Джейн, макар и да не бе съгласна изцяло с преценката му за ситуацията, все пак го посрещна, както винаги, радушно. От началото на тяхната сватба животът на двамата надвиши собствените им очаквания. Сърцето на неговата Джейн, мислеше си Бингли, бе най-любящото в целия свят, както характерът й бе най-сговорчивият; докато за нея спокойният характер на съпруга й бе непресъхващ извор на удовлетворение. Неговите думи повдигнаха самочувствието й, повлияха дори на настроението на цялата компания. И когато в следващия миг той отбеляза колко е рано и предложи групата да се присъедини към него за партия вист преди да се облекат, отговорът неочаквано бе изпълнен с ентусиазъм.
По-оживена от предстоящата игра на карти, отколкото от разговора, мис Бингли се изправи веднага в чудесно настроение:
— Хайде, скъпи братко, за бога, остави това бръщолевете и ела да прекараме един час в игра преди да дойде време да тръгваме за Пембърли.
И така, след като даде възможност на цялата група да се наслади на промяната в настроението й след като обсеби идеята като своя собствена, тя ги поведе към игралната зала и ги настани около масата да се забавляват.
ШЕСТА ГЛАВА
Отсъствието на родителите на мисис Дарси от тържеството в Пембърли не можеше да остане незабелязано. Наистина мистър и мисис Бенет бяха очаквали този ден, развълнувани бяха предвкусвали посещението си — мистър Бенет да види своята Лизи отново, а мисис Бенет да се наслади до насита на нейното високо място сред обществото. Но мисис Бенет, съсипана от нервната криза след злощастен инцидент, случил се в Меритън, бе принудена сутринта на тяхното запланувано семейно заминаване за Дарбишър, да остане у дома.
Отначало тя пожела Кити и Мери да бъдат с нея. След това обаче отстъпи пред техните настойчиви молби и пред истинската им мъка от възможността да пропуснат бала и разреши на младите дами да заминат, като в същото време самопожертвователно пришпори баща им да ги придружи.
— Скъпи ми, мистър Бенет — бе възкликнала добродетелната лейди, — как мога да лиша моите по-малки, моите най-надарени и скъпи дъщери от такава вечер? Не, трябва те да отидат и ти ще отидеш с тях. Няма значение какво става с мене тук — сама и оставена без никакви грижи. Бриджит може и да ми донесе някоя чиния с пилешки бульон следобед, ако Хил й напомни, а може и да не ми донесе, но след като аз почти нямам апетит, това не е от особено значение. Важното е, че бащата на моите сладки момиченца ще ги придружи на бала. Да, ти ще отидеш и точка по въпроса.
Въпреки тази непоклатима саможертва, мистър Бенет не можеше да предприеме нищо друго, освен да остане със жена си. И по негово предложение, великодушно прието, възрастните Бенет останаха в Лонгборн, докато дъщерите им бяха изпратени в компанията на мисис Хил.