Джорджиана се умълча объркана.
— Спомняш ли си, скъпа сестричке, че може би в болката си не си обърнала внимание, колко бързаха двамата джентълмени вчера след вечерята да напуснат дома на семейство Гарднър? И за мен беше неочаквано, тъй като мистър Гарднър, както и ти знаеш, обикновено по това време ни кани на партия вист. Но докато бяхме на масата, беше казано нещо, което ги е заставило да си тръгнат така спешно. За да ти разкажа историята напълно разбираемо, трябва да започна от самото начало.
Мистър Джонс, както изглежда, по време на службата си в Белгия е лекувал някой си Инсайн Хенри Бърджис, пройдоха, чийто живот Джонс е спасил, като навреме е ампутирал единия му инфектиран крак. Този Бърджис сега живее в Лондон, води в действителност жалко съществувание, жънейки плодовете на целия си разсипнически живот. Докторът, който има добро сърце, се е наел да го навестява от време на време, макар и да не се надява дори и на най-малка отплата за грижите си, нито пък да се наслаждава на компанията на споменатия човек. И все пак настоятелно го посещава. Както се оказва, този Бърджис пийнал и се хвалил пред него, че ще получи някакви пари. Джон отначало го слушал с половин ухо, тъй като мислите на един поет често блуждаят в свой свят и още повече — той познавал пациента си като самохвалко, понякога така упоен от алкохола, че едва ли би могъл да различи реалното от виденията си. Но Бърджис продължавал да повтаря едно и също. Случвало се да събира за залаганията двама свои приятели, досущ като него в прахосничеството и затова способен да грабне каквото му падне под ръка, за да усмири кредиторите си.
Единият, някой си от опълченията, напоследък се бил сближил с едно семейство, което наскоро забогатяло и съвсем не се поколебал да го ограби. Третият и най-интересният от този очарователен триумвират бил щастлив да предложи план как да лишат наивниците от товара им на наскоро придобитото състояние. Планът, Джорджиана, бил да обвинят без основания някого от тези семейства в кражбата да рече на дантела от местен магазин.
— Боже милостиви, братко — момичето бе безкрайно изумено, — ти не мислиш сериозно, че…
— Бъди търпелива и ме изслушай. Работата била набързо уредена с помощта на един млад собственик на магазин от Хардфордшър, корумпиран от градския живот. Дамата скоро била набедена, а свободата и дори животът й — поставени под въпрос, докато нейният съпруг не им осигури сумата от хиляда паунда. Авторът на тази най-гнусна интрига бил, както Бърджис крещял от възторг, един красноречив морски капитан, негов приятел от детството, детство, което той прекарал в селото Уолингфорд в Хардфордшър. Джонс, познавайки своя пациент, не повярвал и на една десета от казаното. Представи си, обаче, Джорджиана, неговото изумление, чувайки от мен, че нашият чаровен капитан Томас Хейууд, от флотата на Негово кралско величество, също произлиза от споменатото селище Уолингфорд! Веднага щом Джонс и Лий-Купър напуснаха дома на семейство Гарднър, двамата се отправили бързо право към квартирата на Бърджис в Ковънт Гардън. Там те намерили онзи пиян, какъвто му бил обичаят за този час от вечерта и освен това въодушевен, тъй като научил за последния от редица неуспехи на своя стар приятел. Малко се искало още, за да излезе цялата история наяве. Изглежда капитанът наистина се е прочул на континента, но не като герой, както често ни внушаваше, а като пройдоха. Неговите пороци били доста — някои от тях, моя скъпа Джорджиана, едва ли са за твоите нежни уши. Но най-пагубната от тях за капитана била неговата слабост към хазарта. Още отдавна тя го лишила от всичките му пари, скоро ги последвало и семейното му имение — с всяка година дълговете му се натрупвали. Отчаянието най-накрая го довело в Лондон, щом успял да се освободи от служебните си задължения, за да търси богата съпруга и по този начин да се спаси от фалит. Много се забавлявал мошеникът Бърджис, докато разказвал за бедите на своя съмишленик. Една богата наследница в Кент известно време представлявала за капитана обещаваща партия и той възлагал на нея големи надежди. До мига, в който майка й по някакъв начин разкрила паричните му затруднения и истинската причина за неговите ухажвания и го прогонила — нашата леля Катрин. Каквото и да кажеш за нея, Джорджиана, тя е веща по въпросите за бъдещето на дъщеря си.
В Лондон последната му измама едва не го провалила в лова за едно огромно състояние или поне така бе преди два дни. Тук, в същата тази стая, скъпа Джорджиана, онзи капитан е разбрал, че е разкрит, а плановете му — застрашени. Бърджис, вероятно, се е хвалил доста на капитана, че го лекува един знаменит поет-лекар, Хю Джонс, но никой от тях двамата не е имал и представа, че Джонс познава семейството, на което те посягат. Сблъсъкът лице в лице с него в техния дом ужасил капитана. Малка била надеждата Бърджис да си е държал езика зад зъбите в разговорите с доктора. Затова тревогата му, когато посетил същата вечер Бърджис, била неимоверна. Решил да приключи с всичко, ясно виждал своето разобличаване и възнамерявал да се откаже от целия им план. Искал също така да се разплатят със собственика на магазина, заявявайки, че лейди Филипс е невинна, за да приключи със случая изцяло. Но Инсайн — дързък по природа, а сега в добавка добил смелост и от изпития джин — бил повече от сигурен, че третият от групата няма да остане доволен от такъв обрат. Изсмял се на капитана и най-любезно се съгласил да приеме по-голямата част от плячката. Хейууд останал дълго там, оплаквайки злощастната си съдба, а тя наистина изглеждала и на двамата злощастна, тъй като кредиторите му били настървени и той не знаел къде да се дене без пари. После, тъй като нашият капитан е нищо, ако не е пъргавият му ум, си напрегнал мозъка и намерил разрешение на проблемите си. На Бърджис казал, че все пак в Лондон има още една богата наследница, не особено умна, хубостта й вече била на увяхване, но в нейните чувства той бил сигурен. Ако побързал, щял да получи ръката й преди нейното семейство да разбере за намеренията му. След миг хукнал да осъществи замисленото. Така бъдещето на Каролайн Бингли било набързо решено, опасявам се обаче, че то няма да е щастливо.