— Не говори така — разпали се той. — На теб дължа цялото си щастие. Помощта, която можах да окажа на твоето семейство, е само малка благодарност заради теб, моя Лизи. Аз самият не бих могъл да се откажа от отговорността към печалните събития през последната година. Ако по-рано бях разобличил характера на Уикъм, обръщайки по-малко внимание на собствените ни дела и повече на общото добро, той нямаше да продължи така безнаказано своите деяния. Но по какъв друг начин можех да действам, за да защитя името на бедната си сестра?
— По никакъв — увери го съпругата му, — ти направи онова, което бе най-добро. Твоята сестра заслужаваше тогава цялото ти внимание и защита, толкова бе малка и така оплетена. Но мистър Дарси, мен ме вълнува и предизвиква състраданието ми не онази, а сегашната Джорджиана. Не съм ти доверявала преди, че забелязах у нея влечение към мошеника капитан Хейууд. И сега я виждам вяла, бледа като никога досега. Лоша работа наистина. Дали страда много?
— Страхувам се, че да — отговори печално Дарси. — О, Лизи, ти така болезнено ми липсваше в Лондон. Колкото и да страда сестра ми, тя никога няма да ми каже. Сега, най-после, си е в къщи. Спокоен съм, че може да се обърне към тебе за съвет. А аз мога само да наблюдавам болката й и да се чудя на себе си защо съм такъв, че тя не може да ми се довери.
— Какви големи надежди си таил за братската си нежност. Не знаеш ли, че едно младо момиче би се доверило по-скоро на куклен заек, отколкото на собствения си брат? И особено в случаи като тези. Не се тревожи, аз ще разговарям с Джорджиана и ще направя за нея каквото мога. Не мисля, че сърцето й е вече прекършено — на осемнайсет години е твърде допустимо никога повече да не може да си възвърне предишното състояние на духа, а най-вероятното е, че ще преодолее мъката си.
Но когато най-после Елизабет остана насаме с Джорджиана, тя усети, че товарът на момичето не е лек.
— Не мога да скрия от теб, скъпа Елизабет, че за съжаление изпаднах в голямо заблуждение, не — държах се безразсъдно и глупаво. Често преди това ти се хвалех, че моето сърце не се поддава на нежни чувства към другия пол, за да го подаря сега на онзи, който най-малко го заслужава. Едва ли има нужда да обяснявам, че става дума за капитан Хейууд. Един подлец, който можеше… щеше да съсипе лелята на моята скъпа Лизи. И при все това на мене ми изглеждаше така неповторим, така нежен. Неговите маниери, неговото внимание не можеха да не ме наведат на мисълта, че е изключителен. Колко сляпа съм била да се подлъжа от голите му приказки и от някои ситуации, които той е използвал така добре… — тук тя не можа да сдържи сълзите си.
— О, бедна сестро, прекалено рано научаваш горчивите уроци на живота. Но трябва да се утешиш поне малко от факта, че капитанът е мамил не само теб, а всеки един от нас. За известно време е успял да заблуди дори твоята леля Катрин. Ако не друго, то ти поне беше всред избраното общество.
— Той се опита просто да ни използва — каза Джорджиана. — Капитанът ухажваше всяка една от нас, докато най-накрая не спря категоричен поглед върху мен. Аз си мислех, че има сериозни намерения към моята братовчедка Ан. В същото време той само е кроил плановете си как да ни измами, за да се сдобие най-накрая с нечие състояние — без значение е по колко отвратителен начин ще се добере до него, само да го притежава, да се избави така от дълговете си. Той ни мамеше с умисъл.
— Хайде да не го осъждаме за това, че е възнамерявал да се ожени заради паричните си проблеми. Той, като човек, чийто вкус и забавления са стрували скъпо, е действал само в своя полза. Неговото благоразумие е стигало единствено дотам. Той не е способен на саможертва. Онова, за което би трябвало, за което трябва да бъде обвинен, е неговото двуличие. Независимо дали е към твоята братовчедка, към теб или към моята нещастна леля — цялото му поведение се основава на лъжи и измами. Ти успя щастливо да се измъкнеш невредима, Джорджиана. Представи си колко щеше да се проточи нещастието ти с човек като капитан Хейууд.
— Но, скъпа Лизи — не се сдържа тогава Джорджиана, — как може човек да преценява мъжете? Аз бях подведена не само от маниерите на капитан Хейууд. Неговото семейство бе добро, свързано дори с моето собствено семейство. Ако той не може да бъде достоен, тогава кой може?
— Такъв навременен и точен въпрос, заслужава не по-малко прецизен отговор. Но колкото и да е неочаквано, еднозначен отговор, до колкото зная, няма. Знатното потекло вече не е гаранция за добродетели, за чийто белег се приема изрядната прическа на мъжа; нито пък приятната външност е белег за добронамереност. Въпросът не е в семейството му или във вида и обноските му: достойнствата на един мъж могат да бъдат оценявани единствено по делата му. Помисли си за своя брат или за моя чичо Гарднър. Или ето ти още по-подходящ пример — младият архитект Джеймс Лий-Купър. Той не е нито от знатен род, като първия, нито има приятните обноски на втория, но Джорджиана, само си помисли за делата му. Разбрах, че неговото участие в разкриването на престъпния план е кажи-речи героично. Виждаш ли, сестро, има честни и неподкупни мъже в края на краищата. Макар да се съмнявам много, че твоето нещастие ще допусне такава мисъл.