— Малко ми се струва вероятността, скъпа Джорджиана, ти да си останала напълно безразлична към възмутителните деяния в семейство Бенет. Тези деяния доведоха до това, че провалиха изцяло не само отвратителния Уикъм, но и твоя братовчед, капитан Томас Хейууд. Нека да ти послужи за урок, скъпо мое момиче, че една млада госпожица от благороден произход никога не може да бъде обвинена в прекалена придирчивост, когато си избира партньор от своето собствено обкръжение. Точно за това предупреждаваше леля ти твоя брат преди женитбата му, но той, за нещастие, предпочете да не се съобразява с нейния съвет.
Сър Джефри подбираше думите си внимателно, знаейки колко горещо е привързана Джорджиана към своята снаха и уверен, че думите му ще предизвикат излияние в защита на Елизабет; в това излияние непременно трябваше да има някаква вест за господарката на Пембърли. Но за негово разочарование младата му кръщелница насочи вниманието си към друго:
— Скъпи, сър Джефри, вие оценявате най-високо знатния произход, но моят скорошен престой в Лондон ме научи на друго. Предполагам, че сте чували за роднините на снаха ми Елизабет — за нейните чичо и леля Гарднър от Чийпсайд. Изключително любезни и изискани хора, макар той да не е имал късмета да се роди в семейство на благородници. Докато някои други, родени за всички блага, някои които… Виждате ли, чичо, аз дълго време мислих за неотдавнашните събития и стигнах до заключението, че знатният произход не значи нищо. Той не е — изведнъж на Джорджиана й хрумна, — той не е гаранция за добродетели, така, както и грижливо оформената прическа на един мъж не е доказателство за неговите качества.
Джорджиана замълча и сър Джефри имаше възможност миг-два да обмисли нейното необичайно изказване.
— Скъпа моя Джорджиана, ти си неопитна — заговори и той след малко. — Позволи на твоя по-възрастен и по-препатил кръстник да те увери, че е много неприятно да не можеш да се осланяш на едно солидно потекло.
Джорджиана разбра от тези думи по колко коренно различен начин мислят те двамата, но реши да избегне спора, тъй като нейната цел бе друга. Положението на семейство Бенет, макар и да се бе променило, в никакъв случай не бе станало по-добро. Деянията на Уикъм се оказаха дотолкова отвратителни, че дори и нейният брат не бе в състояние да му помогне. Но сър Джефри, както Джорджиана добре знаеше, се радваше на по-могъщо влияние. Де да можеше да убеди сър Джефри да използва това свое прословуто влияние в полза на лейтенанта, как ли щеше да се радва Елизабет! За този щастлив край момичето искаше да приложи цялото си умение и чар, всичко, та ако ще да приема мълчаливо и онези спорни моменти, с които в действителност не бе съгласна.
— Аз наистина съм неопитна — продължи Джорджиана — и мога само да се учудвам на вашата мъдрост. Но, скъпи чичо, нека да не съдим прекалено строго онези, които не са отгледани при условия като нашите, нямат нашите възможности. Има например един и наистина само един… той израстна сред нас тук в Дарбишър, сега лежи презрян в затвора в Лондон. Лейтенант Уикъм сам си причини тези мъки, но колкото и да е безпътен той, не мога да не мисля за положението, в което се намира. Неговият баща беше скъп за баща ми човек. Една дума от ваша страна, сър Джефри, може да оправи всичко. Умолявам ви, ако не заради него, то поне заради мене да използвате вашето влияние в негова полза.
Сър Джефри посрещна тези думи с известно удивление, тъй като от две години не бе чувал Джорджиана да говори за сина на иконома, а какво остава да изразява безпокойство за него. Това още веднъж показваше какво добро сърце има тя и колко се надяваше на неговото състрадание към един явен престъпник. Но колкото повече многоуважаемият джентълмен обмисляше нейната молба, толкова повече бе склонен да я изпълни. Доверието на Джорджиана в кръстника й не беше напразно. Неговите влиятелни връзки можеха наистина в течение на две седмици да освободят младия нехранимайко от затвора и да го качат на кораба за Антигуа. Сър Джефри рядко можеше да откаже на своята кръщелница и още по-малко, когато нейната прищявка бе така настоятелна, че той се видя принуден да приеме, колкото по-скоро се заемеше с това благодеяние, толкова по-бързо щеше да го изпълни. И още нещо — изведнъж го осени мисълта, че всред онези, за които неговата намеса ще бъде от съществено значение, не е само кръщелницата му, но и несломимата мисис Дарси.
— Уикъм е негодник — каза той печално. — Но вината за това е толкова негова, колкото и на баща ти, твоят баща все пак винаги се отнасяше към него като към близък човек. Този млад мошеник по рождение е безхарактерен, а снизходителното отношение на моя добър приятел към него не поощри неговото развитие. И тъй като баща ти отдавна вече не е всред нас, на мен се пада отговорността да се заема с неприятния случай. Скъпо дете, нещата са вече в мои ръце.