Раменете се движиха ритмично. Мари-Линет не можеше да види какво точно правеха, но главната сцена беше позната. Беше я виждаха много пъти в документалните филми. За дивите кучета или лъвиците или вълците. Глутницата беше ловувала и сега се хранеше.
Винаги съм се опитвала... да наблюдавам много добре. И сега, трябва да повярвам на собствените си очи... До нея, дишането на Марк приличаше на хриптене.
О, Господи, позволи ми да го изведа от тук. Моля те, просто ни помогни да се измъкнем.
Тя сякаш внезапно се възстанови от парализа. Устната й кървеше отново - сигурно я е захапала докато е наблюдавала елена. Мед-кръв-страх изпълниха устата й.
- Хайде. - тя изпусна въздух почти беззвучно, измествайки се назад. Клонки и иглички се търкаха в стомаха и в тениската й. Тя хвана ръката на Марк. - Хайде!
Вместо това, Марк се изправи.
- Марк! - тя се изправи на коленете си и се опита да го повлече надолу.
Той се отдръпна. Пристъпи към поляната.
Не.
- Джейд!
Той се насочваше към поляната.
Не, Мари-Линет си помисли отново, и след това тя се движеше след него. Сега ги хванаха, и наистина нямаше значение какво правеше. Но тя искаше да бъде с него.
- Джейд! - Марк каза и грабна фенера. Той го обърна директно към малкото хълмче на поляната. Три лица се обърнаха към него.
Съзнанието на Мари-Линет препускаше. Едно беше да предполагаш какво правеха момичета, друго беше да го видиш. Тези три красиви лица, бела на тази силна светлина идваща от фенера, с това което приличаше на размазано червило по устните и брадичките им. Кралско червено, много тъмен цвят.
Но не беше червило. Беше кръв, и белият врат на еленът беше изцапан с нея.
Ядяха елена, те наистина ядяха елена. О, Господи, наистина го правеха...
Една част от мозъка й - частта която беше наситена със страшни филми - очакваше момичетата да изсъскат и да избягат от светлината. Да я блокират с изцапани от кръвта ръце, докато правеха дивашки физиономии. Не се случи. Нямаше животински звуци, нито демонични, нито гърчене.
Вместо това, докато Мари-Линет стоеше неподвижно в агония от ужас, и Марк стоеше опитвайки се да си поеме нормално дъх, Джейд се изправи. И каза:
- Какво правите тук? - с объркан, малко раздразнен глас. По начина по който ще говориш на някое момче, което продължава да те следи навсякъде и да те кани на среща.
Мари-Линет почувства как съзнанието й се върти. Имаше дълго мълчание. Тогава Роуан и Кастрел се изправиха. Марк дишаше тежко, движейки фенера от едно момиче към друго, но винаги се връщаше към Джейд.
- Какво правите вие тук, това е въпроса! - той каза ядосано. Фенерът се насочи към дупката, после отново към момичетата. - Какво правите?
- Аз попитах първа. - Джейд каза, мръщейки се. Ако беше само тя, Мари-Линет би започнала да се чуди дали нещата бяха толкова ужасяваше в крайна сметна. Дали не бяха наистина в ужасна опасност.
Но Роуан и Кастрел се спогледаха, и после погледнаха към Марк и Мари-Линет. И техните изражения накараха гърлото на Мари-Линет да се свие.
- Не трябваше да ни следвате. - Роуан каза. Тя изглеждаше тъжна.
- Те не би трябвало да могат. - Кастрел каза. Тя изглеждаше зловеща.
- Какво правите? - Марк извика отново, почти ридаейки. Мари-Линет искаше да се протегне към него, но не можеше да се движи.
Джейд избърса устата си с опакото на ръката си.
- Е, не можете ли да предположите? - тя се обърна към сестрите си. - Сега като трябва да направим?
Имаше мълчание. След това Кастрел каза:
- Нямаме избор. Трябва да ги убием.
Глава девета
Слуха на Мари-Линет се беше повредил в момента. Тя чу думите на Кастрел като герой, който си спомня фраза в лош филм. Да ги убием, да ги убием, да ги убием.
Марк се засмя по много странен начин.
Това ще му се отрази много лошо, Мари-Линет си помисли, любопитно безчувствено. Имам предвид, ако оживеем след това, което няма да стане, ще му се отрази много лошо. Той вече се страхуваше от момичетата, и беше песимистично настроен към живота като цяло.
- Защо всички да не седнем? - Роуан каза с въздишайки. - Трябва да помислим.
Марк извърна главата си назад и се засмя кратко.
- Защо не? - каза той. - Нека всички седнем, защо не?
Те са бързи като състезателни хрътки, Мари-Линет си помисли. Ако избягаме сега, те ще ни настигнат. Но ако седнем, и те се почувстват удобно, и ако ги разсея - или ако ги ударя с нещо...
- Сядай! - тя заповяда на Марк бързо. Роуан и Кастрел се преместиха далеч от елена и седнаха. Джейд стоеше с ръце върху бедрата си за момент, след това седна, също.