- Не си играй. - Роуан каза, изчиствайки устните си с палеца си. - Ще изчезне след минута.
Мари-Линет мигна, чувствайки се безжизнена. Тя погледна към Марк, който беше освободен от Кастрел. Той изглеждаше добре, макар малко замаян. Тя му се усмихна и той вдигна веждата си и поклати леко глава.
Чудя се как ли изглежда неговото съзнание, Мари-Линет си помисли. След това каза, изненадано:
- Какво правиш?
Роуан вдигаше пръчка и тестваше единия й край за острота.
- Всеки вид има нещо, което може да го нарани. - каза тя. - Сребро за върколаци, желязо за вещици... и дърво за вампири. Това е единственото нещо, което може да пререже кожата ни. - добави тя.
- Нямах предвид това. Исках да кажа - защо. - Мари-Линет каза, но вече знаеше защо. Тя наблюдава как червена течност започна да се стича от порязването на китката на Роуан.
Размяна на кръв, Роуан беше казала.
Мари-Линет преглътна. Тя не гледаше към Марк и Кастрел.
Ще го направя първо и след това той ще види, че не е толкова лошо, каза си тя. Мога да го направя, мога да го направя... Така ще можем да останем живи.
Роуан гледаше към нея, предлагайки китката си.
Мед-кръв-страх, Мари-Линет си помисли, чувствайки се слаба.
Тя затвори очите си и сложи устата си на китката на Роуан. Топлина. Течност. И вкуса не беше на мед, а на нещо богато и странно. По-късно, тя винаги ще търси начини да го обясни, но тя можеше само да мисли за неща като - е, малко като миризмата на ванилията, и малко като усещането на коприната, и малко както водопада изглежда. Беше приказно сладко.
След това, тя се чувстваше така сякаш можеше да изкачи планини.
- О, божичко. - Марк каза, звучейки зашеметен. - Ако бутилирате това нещо, ще изкарате милиони.
- И преди е било обмисляно. - Кастрел каза студено. - Хората ни преследват заради кръвта ни.
- Ще говорим по-късно. - Роуан каза рязко. - Церемония - сега.
Съзнанието на Кастрел беше златно. В невероятни островръхи краища, изпращащи искри във всички посоки.
- Добре, Джейд. - Роуан каза. - Марк. Достатъчно. Пуснете се вече.
Мари-Линет видя, че тя физически разделяше Марк и Джейд. Марк имаше глупава усмивка, и Мари-Линет почувства малко завист. Какво ли ще е да видиш съзнанието на някой в когото си влюбен?
Съзнанието на Джейд беше сребърно и гладко, заплетена сфера, като орнамент от Коледна украса. И по времето когато Мари-Линет пиеше от кръвта на Джейд, тя се чувстваше весела и искряща. Сякаш планински потоци течаха във вените й.
- Добре. - Роуан каза. - Сега делим еднаква кръв. - тя протегна ръката си, и Джейд и Кастрел направиха същото. Мари-Линет погледна към Марк, след това и двамата протегнаха ръце и всички се държаха сега.
- Обещаваме да сме ви верни, да ви защитаваме винаги. - Роуан каза.
Тя кимна към Мари-Линет.
- Обещаваме да сме ви верни. - Мари-Линет повтори бавно. - Да ви защитаваме винаги.
- Това е. - Роуан каза простичко. - Ние сме семейство.
Джейд каза:
- Нека си ходим вкъщи.
Те трябваше да довършат заравянето на Леля Опал първо. Мари-Линет наблюдаваше докато Роуан посипваше гроба в иглички.
- Вие наследихте нашите семейни вражди, също. - Кастрел каза на Мари-Линет приятно. - Което означава, че трябва да ни помогнете да разберем кой я е убил.
- Точно това се опитвах да направя до сега.
Те оставиха елена на мястото си. Роуан каза:
- Има вече достатъчно животни тук. Няма да се похаби.
Да, това е живота, Мари-Линет си помисли, докато си тръгваха. Тя погледна зад себе си - и само за момент си помисли, че видя сянка с оранжеви очи, гледайки я. Беше прекалено голямо, за да бъде койот.
Тя отвори устата си, за да каже на останалите... и сянката изчезна.
Представих ли си това? Мисля че очите ми изневеряват. Всичко изглежда прекадено ярко.
Всичките й сетива изглеждаха променени - изострени. Правеше по-лесно излизането от гората, отколкото влизаше. Марк и Джейд не вървяха хванати за ръце - това щеше да бъде непрактично - но Джейд поглеждаше към него постоянно. И когато стигаха до по-неравни места, те си помагаха един друг.
- Щастлив си, нали? - Мари-Линет каза нежно, когато се намери до Марк.
Той се усмихна тревожно и стеснително.
- Да, предполагам, че съм. - след минута каза. - То е като... не знам как да го опиша, но е сякаш принадлежа с Джейд. Тя наистина ме вижда. Имам предвид, не външните неща. Тя ме вижда вътрешно, и ме харесва. Никой друг не е правил това... освен теб.