- Някой или е прерязал гърлото й или го е ухапал. - Роуан каза. - Затова вероятно е умряла бързо от кръвозагуба. Не като...
- Какво? - Мари-Линет каза.
Роуан се поколеба. Тя погледна към Джейд. Джейд подсмъркна и си избърса носа в рамото на Марк.
Роуан погледна обратно към Мари-Линет.
- Не като Вуйчо Хъдж. - тя погледна отново надолу и внимателно измъкна друг кол, добавяйки го в купчината където ги събираха. - Виждате ли, те убиха Вуйчо Хъдж по този начин, Старейшините го убиха. Само, че той беше жив когато го направиха.
За момент Мари-Линет не можеше да говори. След това тя каза:
- Защо?
Роуан изкара още два кола, лицето й беше контролирано и сдържано.
- Заради че каза на човек за Нощния Свят.
Мари-Линет седна на петите си и погледна към Марк. Марк седна на пода, понасяйки и Джейд със себе си.
- Затова Леля Опал напусна острова. - Роуан каза.
- И сега някой уби Леля Опал. - Кастрел каза. - И някой уби коза по същия начин, по който беше убит Вуйчо Хъдж.
- Но кой? - Мари-Линет каза.
Роуан поклати главата си.
- Някой който знае за вампирите.
Очите на Марк изглеждаха по-тъмни от обичайното и малко замъглени.
- Преди говорехте за ловец на вампири.
- Това получава вота ми. - Кастрел каза.
- Добре, кой наоколо е ловец на вампири? Какво е ловец на вампири?
- Това е проблема. - Роуан каза. - Не знам как може да се разпознае такъв. Дори не съм сигурна, че вярвам във ловци на вампири.
- Тя трябва да са хора, които за разбрали за Нощния Свят. - Джейд каза, бършейки сълзи с дланите си. - И те не могат да накарат другите хора да им повярват, или не искат другите хора да знаят. Затова те ли ловят. Нали знаете, опитвайки се да ни убият един по един. Тя би трябвало да знаят толкова Нощния Свят, колкото самите Нощни Хора.
- Искаш да кажеш, като например как вуйчо ви е бил убит. - Мари-Линет каза.
- Да, но това не е голяма тайна. - Роуан каза. - Имам предвид, че не трябва да знаеш за вуйчо Хъдж, за да се сетих - това е традиционния начин за екзекуция сред ламия-та. Няма много неща освен промушването с кол и горенето, които могат да ни наранят.
Мари-Линет си помисли над това. Не й помогна много. Кой би искал да убие стара дама й коза?
- Роуан? Защо леля ти имаше кози? Имам предвид, винаги съм си мислила, че е заради млякото, но...
- Било е заради кръвта, сигурна съм. - Роуан каза спокойно. - ако е изглеждала толкова стара, колкото каза, тя вероятно не е можела да излиза в гората, за да ловува.
Мари-Линет погледна към козата отново, опитвайки се да разбере други причини, опитвайки се да бъде добър наблюдател. Когато очите и стигнаха до муцуната на Етил, тя мигна и се наведе напред.
- Аз... има нещо в устата й.
- Моля те, кажи ми че се шегуваш. - Марк каза.
Мари-Линет само махна с ръка към него.
- Не мога... трябва ми нещо с което... изчакайте секунда. - тя изтича в кухнята и отвори чекмедже. Тя изкара един сребърен нож с много украси и прибяга обратно в хола.
- Добре. - каза тя, когато отвори устата на Етил. Имаше нещо вътре... нещо като цвете, но черно. Тя го изкара с пръстите си.
- Мълчанието на Козите. - Марк промърмори.
Мари-Линет го игнорира, и обърна черното нещо в ръката си.
- Прилича на ирис, но е боядисан - в черно.
Джейд и Роуан се спогледаха.
- Е, това е свързано с Нощния Свят. - Роуан каза. - Ако не бяхме сигурно преди, сега сме. Черните цветя са символ на Нощния Свят.
Мари-Линет остави ириса долу.
- Символи като...?
- Ние ги носим, за да се идентифицираме един друг. Нали знаеш, върху пръстени или значки по дрехите и подобни. Всеки вид има собствено цвете, но има и други цветя които означават, че принадлежиш към определен клуб или семейство. Вещиците използват черна далия, върколаците черен напръстник, създадените вампири използват черна роза...
- И има верига клубове наречени Черен Ирис. - Кастрел каза, заставайки до другите. - Знам го, защото Аш принадлежи на един.
- Аш... - Джейд каза, гледайки към Кастрел с разширени зелени очи.
Мари-Линет замръзна. Нещо се появи моментално в ъгъла на съзнанието й. Нещо за черен дизайн...
- О, Господи. - каза тя. - О, Господи... познавам някого, който носи пръстен с черно цвете на него.
Всички погледнаха към нея.
- Кой? - Марк каза, по същото време когато и Роуан каза. Мари-Линет не знаеше кой от тях изглеждаше по-изненадан. Мари-Линет се поколеба за минута.
- Джеръми Ловет. - каза тя най-накрая. Не много равно.
Марк се намръщи.
- Този ненормалник. Той живее сам в каравана в гората, и миналото лято... - гласът на Марк изчезна. Челюстта му падна и когато проговори отново, беше по-бавно. - И миналото лято откриха тяло точно там.