- Може ли да се разбере? - Мари-Линет попита Роуан. - Ако някой е Нощен Човек?
- Ами... - Роуан изглеждаше слисана. - Ами, не със сигурност. Ако някой може да прикрива съзнанието си... Ами, може да го изненадаме като му покажем нещо. Но иначе не. Не със сигурност.
Марк се наклони назад.
- О, страхотно. Ами, мисля че от Джеръми ще излезе чудесен Нощен Човек. Всъщност, такива биха били и Вик Кембъл и Тод Акърс.
- Тод. - Джейд каза. Тя вдигна една от клечките, които бяха забити с козата и я огледа.
Роуан гледаше към Мари-Линет.
- Без значение какво, трябва да отидем и да видим приятеля ти Джеръми. Вероятно ще излезе, че той е напълно невинен, понякога хората намират наши пръстени и значки, и след това нещата много се объркват. Особен око влязат в някой от клубовете ни...
Мари-Линет не беше толкова сигурна. Тя имаше ужасно, ужасно чувство. Начина по който Джеръми се криеше, начина по който винаги беше аутсайдер в училище... дори красотата му много лесно се губеше... Не, всичко изглежда водеше до един извод. Тя беше решила загадката Джеръми Ловет най-сетне, и тя нямаше щастлив край.
Кастрел каза:
- Добре, хубаво. Ще отидем да проверим този Джеръми. Но какво ще правим с Аш?
- Какво за Аш? - Роуан каза. Последния кол излезе. Тя нежно зави козата с килима.
- Е, не виждате ли? Това е неговото цвете. Значи е вероятно някой от клуба му да го е направил.
- Ъм, предполагам че ще прозвуча като развалена плоча. - Марк каза. - Но не знам за кого говорите. Кой е Аш?
Трите сестри го погледнаха. Мари-Линет погледна настрани. След толкова много пропуснати възможности, щеше да звучи много странно, когато тя небрежно спомене, че, о, да, тя е срещнала Аш. Но тя нямаше вече избор. Тя трябваше да каже.
- Той е нашия брат. - Кастрел каза.
- Той е луд. - Джейд каза.
- Той е единствения от семейството ни, който може да знае нещо за Бриар Крийк. - Роуан каза. - Той ме хвана на давам писмо на Крейн Линден, за да го измъкне от острова. Но не мисля, че забеляза адреса на Леля Опал на него. Той не е много добър в това да забелязва неща, които не са свързани с него.
- Напълно си права. - Каза тя. - Всичко за което Аш мисли е Аш. Той е напълно себе-обсебен.
- Всичко което прави е да преследва момичета и да ходи на партита. - Кастрел каза, с една от онези усмивки, която накара Мари-Линет да се зачуди дали тя наистина не го харесваше. - И да ловува.
- Той не харесва хората. - Джейд каза. - Ако не му харесваше да гони човешки момичета и да си играе с тях, той най вероятно щеше да планира да затрие всички хора и да завладее света.
- Звучи като страхотен човек. - Марк каза.
- Е, той я някак си консервативен. - Роуан каза. - Политически, имам предвид. Лично, той е...
- Освободен. - Кастрел предположи, с вдигнати вежди.
- Грубо казано. - Джейд се съгласи. - Има само едно нещо, което желае когато тръгне след човешки момичета, освен колите им, имам предвид.
Сърцето на Мари-Линет препускаше. С всяка секунда която изминаваше и ставаше по-трудно да говори. И всеки път когато си поемаше въздух, някой друг започваше да говори.
- Значи мислите, че той е направил всичко това? - Марк попита.
- Не бих го оневинила. - Кастрел каза. Джейд кимна енергично.
- Но собствената му леля? - Марк каза.
- Би го направил, ако мислеше, че семейната чест е замесена. - Кастрел каза.
- Да, е, има един проблем с всичко това. - Роуан каза. - Аш не е тук. Той е в Калифорния.
- Не, не е. - Аш каза небрежно, от края на хола.
Глава дванадесета
Това което стана след това беше интересно. Мари-Линет успя да види сестрите да правят всички неща, които беше изпуснала на поляната. Всичкото съскане и дране с нокти. Точно като по филмите.
Освен че когато вампирите съскаха, звучеше наистина. Като котка, не като човек който имитира котка. Всичките три момичета се изправиха и застанаха готови за бой. Нямаше никакви странни гримаси. Но Джейд и Кастрел показваха зъбите си, които бяха дълги и красиво извити, които достигаха до долните им устни. И нещо друго. Очите им с промениха. Сребърно-зелените очи на Джейд станаха по сребърни. Златните очи на Кастрел сега приличаха като на сова. Дори в очите на Роуан имаше тъмна светлина.
- О, божичко. - Марк прошепна. Той стоеше до Джейд, гледайки от Аш към нея.
Аш каза:
- Здрасти.
Не гледай към него, Мари-Линет си каза. Сърцето й препускаше диво и коленете й трепереха.
Привличането на противоположностите, помисли си тя, спомняйки си фраза от миналогодишния тест по психология. Но имаше и друго, по-късно име за нея, и каквото и да правеше, тя не можеше да го изкара от главата си. Сродни души.