Мари-Линет беше слушала всичко това чувствайки се все по-нестабилно. За да го скрие, тя каза на Роуан.
- Не мисля, че леля ви е мислила така.
Аш седна право.
- Хе, къде е старата вещица, и без това? Трябва да говоря с нея преди да си тръгнем.
Мълчанието изглеждаше безкрайно.
- Аш... не знаеш ли? - Роуан каза.
- Естествено, че знае. Десет към едно, той го е направил. - Кастрел каза.
- Какво се предполага, че трябва да знам? - Аш каза, изглеждайки така сякаш всеки момент щеше да изгуби търпението си.
- Леля ти е мъртва. - Марк му каза.
- Някой я е промушил с кол. - Джейд добави.
Аш огледа стаята. Изражението му казваше, че очакваше това да е шега. О, Господи, Мари-Линет си помисли безпомощно, когато беше изненадан и объркан изглеждаше толкова млад. Раним. Почти човек.
- Някой... е убил... Леля Опал. Това ли ми казвате?
- Да не би да ни казваш, че не знаеш? - Кастрел попита. - Какво си правил цялата нощ, Аш?
- Удрях главата си в скала. - Аш каза. - След това ви търсих. Когато влязох вие говорихте за мен.
- И не си виждал никакви животни днес? Някой... да кажем - кози?
Аш я погледна продължително, недоверчиво.
- Храних се, ако това питаш. Не с коза. Какво общи има с Леля Опал?
- Мисля, че по-добре да му покажем. - Роуан каза.
Тя беше тази която се изправи и повдигна килима от козата. Аш заобиколи дивана, за да види какво прави тя. Мари-Линет се обърна, за да види изражението му. Той потрепна. Но бързо се контролираше. Роуан каза тихо:
- Виж какво имаше в устата на козата.
Аш вдигна черното цвете внимателно.
- Ирис. Какво от това?
- Бил ли си в клуба си скоро? - Кастрел попита.
Аш я погледна отегчено.
- Ако бях направил това, защо бих го подписал с ирис?
- Може би за да ни кажеш кой го е направил.
- Аз не трябва да убивам кози, за да казвам неща, нали знаете. Мога да говоря.
Кастрел не изглеждаше впечатлена.
- Може би това съобщение е много по-силно.
- Приличам ли ти на човек който си губи времето да превръща кози в таралежи?
- Не. Не мисля че тис и го направил. - Роуан каза тихо. - Но някой го е сторил - може би този който е убил Леля Опал. Опитваме се да разберем кой.
- Е, кой имаме като заподозрян?
Всички погледнаха към Мари-Линет. Тя погледна настрани.
- Има един който е много вероятен. - Марк каза. - Името му е Джеръми Ловет. Той е истински...
- Тих човек. - Мари-Линет го прекъсна. Ако някой щеше да описва Джеръми, това щеше да е тя. -Познавам го от детската градина, и никога не бих повярвала, че може да нарани някого - особено стара дама и животно.
- Но чичо му беше луд. - Марк каза. - И съм чувал неща за семейството му...
- Никой не знае нищо за семейството му. - Мари-Линет каза. Тя имаше чувството, че се бореше за живота си с вързани ръце и крака.
Това която я мъкнеше надолу не беше подозренията на Марк - беше нейното собствено. Малкия глас в главата й казваше „но той изглеждаше толкова добър човек...” и това значеше, естествено, че не беше.
Аш я наблюдаваше с мрачно, съсредоточено изражение.
- Как изглежда този Джерами?
Нещо в начина по който го каза, издразни Мари-Линет до безкрай.,,
- Какво те интересува?
Аш мигна и премести погледа си. Той се поколеба само за секунда и каза с насилена незаинтересованост.
- Просто съм любопитен.
- Той е много хубав. - Мари-Линет каза. Добър начин да изрази яда си и раздразнението. - И това в него е, че изглежда много интелигентен и чувствителен - не е просто красота. Има коса с цвят наподобяващ Ропйегозартесопез и май-прекрасните кафяви очи... Той е слаб и мургав, малко по висок от мен, защото обикновено гледам към устата му...
Аш не изглеждаше доволен.
- Видях някой който изглеждаше така на бензиностанцията... в града. - Той се обърна към Роуан. - Мислиш че той е някакъв нелегален вампир?
- Очевидно не е създаден вампир, защото Мари-Линет го е наблюдавала как расте. - каза Роуан. - Мислих, си че може да е избягал ламия. Но няма много смисъл в чуденето от тук. Утре може да отидем и да го видим, и тогава ще знаем. Нали?
Марк кимна. Джейд кимна. Мари-Линет си пое дълбок дъх и кимна. Аш кимна и каза:
- Добре, мога да разбера защо не можете да се върнете вкъщи преди това да е решено. Затова, ще разберем кой е убил Леля Опал, и след това ще подходим по нужния начин, и ще си ходим вкъщи. Ясно?
Сестрите му се спогледаха. Те не отговориха.
Докато тя и Марк излизаха от къщата, Мари-Линет забеляза че Сириус се беше вдигнал над източния хоризонт. Блестеше като бижу, по-ярко отколкото някога го беше виждала - много по ярко. Приличаше почти на миниатюрно слънце, блестейки в синьо и златно и виолетово. Тя си помисли че ефекта може да се дължи на психологическа основа, преди да си спомни че беше разменила кръв с три вампира.