Тя тръгна с широки крачки по коридора към изхода. Той беше все така почти тъмен, мрачен и смълчан, както когато влязоха в сградата. Тих като мъртвите. А такива бяха тримата души, които са били живи и пълни с намерения само преди часове.
Тя извади мобилния си телефон, когато стигна до колата.
— Ще се обадя на 911 и ще им кажа, че има спешна ситуация в това крило. Не мога да си тръгна оттук просто така, без да се погрижа. Тук има и безпомощни пациенти и е възможно те да се нуждаят от непрекъснати грижи или пък от спешна помощ.
— Обади се. — Той запали двигателя. — Ще сме на няколко пресечки, преди да са изпратили тук човек от главната сграда. — Телефонът му звънна и той отговори. — Тръгваме, Харли. И вие двамата с Рената изчезвайте бързо оттук. — Слуша няколко секунди. — Добре, ще се свържем с нея. — Сложи край на разговора. — Рената следяла сестрата, която бързо изтича навън. Тръгването й толкова скоро и бързо предизвикало подозрения у нея. Освен това, колата й нямала разрешително за този паркинг. Опитала се да ти се обади, но не получавала отговор. Затова се обадила на Харли и го помолила да се свърже с нас.
— Харли видял ли е Дарнел, или някои от хората на Молино тук?
Той поклати глава.
— Не, но открил камион, който отговарял на описанието. Вероятно се е наложило Дарнел да транспортира Филип в линейка, за да избегнат подозренията, и е бил принуден да зареже камиона. Харли претърсва жабката в момента.
— Ако Дарнел е толкова умен, колкото твърдиш, не би оставил никакви доказателства.
Грейди сви рамене.
— Човек никога не знае. Поне имаме две следи, които водят към Молино. И можем да работим по тях.
— Ако Рената не изпусне сестрата, която преследва.
— Не мисля, че Рената е от хората, които губят онова, след което са се впуснали — каза той сухо. — Обади й се.
— След като се обадя в полицията. — Тя вече набираше. — Пациентите са най-важни.
Той кимна.
— Да, така е. Човешкият живот трябва да се спасява на всяка цена.
Мобилният телефон на Рената се включи незабавно на „гласова поща“, когато Мегън й се обади. Тя опита още три пъти, но резултатът беше все същият.
— Изключила е телефона си. — Прехапа долната си устна. — Или го е направил някой друг.
— Сестрата?
— Ако работи за Молино, вероятно е толкова лоша, колкото е и той. За бога, най-малкото е стояла там, без да се намеси, и е позволила да бъдат убити трима невинни души.
— Не мисля, че е успяла да залови Рената. Според думите на Харли тя е забележителна.
Мегън набра отново.
— Рената е ранена. И не знае със сигурност, че сестрата… О, отговори ми. Слава богу! Добре ли си, Рената?
— Да — отговори Рената. — Просто бях малко заета. Капан ли беше?
— Да. Доктор Гарднър, главната сестра Мадж Холоуей и Джордън, охраната, са били убити. Филип не беше там. В ръцете на Молино е. Жената, която преследваш, не е медицинска сестра и вероятно работи за Молино.
— Това вече го разбрах. Е, всъщност знам малко повече. Името на жената, която проследих, е Хеда Киплер. Наистина работи за Молино и също като него е добра в налагането на грозотата в света.
— Ти как разбра?
— Казах ви, че бях заета. Ние двете сме в стая в мотела „Феърфийлд“ на 40-та магистрала. Елате да я вземете.
— Тръгваме.
— Не бързайте. Ние си бъбрим приятно, нали, Хеда?
Мегън затвори и се обърна към Грейди.
— Мотел „Феърфийлд“ на 40-та магистрала. Каза, че няма нужда да бързаме, обаче аз не съм сигурна, че това е вярно.
— Защо?
— Тя вече знае истинското име на жената. Не знам точно какво е преподал братовчедът Марк на Рената по отношение на методите на разпит.
Първото, което Мегън видя, когато Рената отвори вратата, беше завързаната за стола Хеда Киплер. Устата й беше запушена, лицето й беше силно наранено, кърваво и подуто. Мегън погледна Рената със смръщени вежди.
— Рената.
— Нямаше да го направя, ако не бях принудена — побърза да каже Рената. — Тя се нахвърли върху мен, когато спрях колата пред мотела. Трябваше да се защитя. — Направи гримаса. — Тя също ме удари няколко пъти. Ще трябва пак да ме зашиеш.
Мегън забеляза кървавото петно на рамото на Рената.
— Раната се е отворила. Седни и ще я зашия.