Филип изруга тихо.
— Чакам те — каза и сложи край на разговора.
Грейди взе сакото си и тръгна към вратата. Ужасът, който Мегън изпитваше, нарастваше с всяка минута. Той усещаше напрежението и студените тръпки, които я побиваха.
Мили Боже, колко ми е студено!, помисли си Мегън. Стисна здраво кормилото, за да спрат ръцете й да треперят. Трябваше да започне да диша дълбоко и да не мисли какво ще прави, като стигне там, закъдето е тръгнала. Трябваше да мисли за нещо приятно, носещо щастие. До този момент не беше осъзнавала колко е трудно да фокусираш мислите си върху нещо безгрижно и приятно в живота. Откакто майка й беше умряла, за нея животът се състоеше предимно от работа и задължения.
Дейви. Дейви тича, Дейви я моли да поязди слона, Дейви й се усмихва. Да, би могла да държи страха далеч от себе си, ако продължи да мисли за Дейви.
— Къде е тя? — запита Филип през стиснати зъби. — През последния час караш без определена посока.
— Млъкни, Филип! — сряза го Грейди. Беше много нервен. — Ако знаех, щях да… Тя е по-спокойна сега. Не е така уплашена. Не мога да кажа къде точно е, по дяволите.
— И какво ще стане, ако Молино я открие първи? Ти каза, че вероятно сме под наблюдение…
О, Господи, не искам да правя това.
— На изток — прекъсна го Грейди и натисна педала на газта. — Някъде близо до границата с Каролина. Не й харесва там, където е. Отново се страхува.
— Каролина? — Филип се обърна и изгледа втренчено Грейди. — Защо ще… — Замълча. — Къщата, където умря майка й?
— Не — отговори той мрачно. — Това не би предизвикало страх у нея. Отива в пещерата.
— Защо?
— Защо, мислиш? Мястото, където я изпрати майка й в онзи последен ден. Може би вярва, че там е по-безопасно за нея.
— По-безопасно?
Грейди ругаеше тихичко под носа си.
— Това ще е нещо като покана, дяволите да го вземат.
Там не е по-безопасно, Мегън. Не го прави. Остави ме да ти помогна.
Не можеше да достигне до нея. Вниманието й беше изцяло фокусирано върху онова, което правеше.
— Покана?
— Ще позволи на гласовете да я завладеят.
— Не — прошепна Филип. — Ще свърши като Нора. Ще полудее. Спри я.
— Не мога да я спра. Тя е много силна. Бори се с мен почти толкова ожесточено, колкото и с гласовете. Не мога да й помогна. Може би когато достигна до нея, ще мога да направя нещо.
— Ако не е прекалено късно — каза мрачно Филип. — Нора се опита да се самоубие три пъти, преди да я настаня в клиниката, а живееше с гласовете от години. Да се подложиш на такава травма без подготовка е…
— Престани да говориш за това — каза грубо Грейди. — Знам какво може да се случи. Обаче майката на Мегън оцеля, без никой да й помогне. Може би Мегън ще успее да… — Поклати глава. — Не знам на какво е способна тя. Трябва да стигнем до нея.
Изгубих я, помисли си с раздразнение Дарнел, когато видя „Тойота“-та й паркирана на плажа. Тя не беше в колата, нито се виждаше някъде наблизо. Страхуваше се да се приближи много до нея по време на преследването. Тя реагираше остро на заплахите, както беше показал опитът му да я изблъска от магистралата. Преди няколко минути я беше видял да излиза от главното платно и да поема към плажа. А той беше спрял камиона зад една будка за хотдог близо до шосето и беше слязъл пеш до плажа.
Дали не беше влязла в някоя от къщичките по плажа? Осветлението не беше включено в нито една, а не можеше да нахълта в тях, за да я търси.
Погледна вълните, които се разбиваха в брега само на няколко метра от него. Удавянето можеше да се дължи на нещастен случай, а можеше да бъде приписано и на самоубийство. И в двата случая щеше да му предостави удобен начин да се отърве от нея.
Защо да се опитва да я намери? Тя щеше да се върне за колата си. А той просто щеше да я чака.
Дванайсет години.
Не искаше да влезе в онази пещера.
Престани да трепериш. Направи го.