Толкова много пъти беше идвала тук с майка си през годините, в които живееха на плажа, но помнеше само онзи последен път, когато беше изтичала нагоре по хълма. Падна на колене и се сгуши до студения камък. „Аз съм тук, мамо.“
Само че мама не беше там. Там нямаше никого, освен Мегън.
И може би гласовете.
Ти излъга ли ме, мамо? Добре, да видим дали ще мога да разбера. И как да го направя? Отпусни се. Отвори съзнанието си. И да видим какво ще се случи.
Гласове. Писъци. Болка.
Трепна и се опита да се отдръпне. Не. Трябваше да се изправи срещу това. Да се застави да го направи. Заби зъби в долната си устна толкова силно, че усети вкуса на кръвта. Изпитанието продължи като че ли цяла вечност.
Не разбирам. Не разбирам. Не разбирам.
Гласове. Болка. Неразбираемо ехо.
Простена тихо и хвана главата си с длани. Не, ехото не беше съвсем неразбираемо. Един глас беше по-силен от останалите — мъжки глас, изразяващ силен гняв.
Курва. Кучка. Със собствения ми брат.
Не, Хирам. Стой далеч от мен. Не ме насилвай. Ние не сме…
Дългият протяжен вик на жена…
После отново започнаха неразбираемите звуци.
Бебето ми. Моят малък Джон. Не ме напускай.
Просто звуци.
Това е твоето дете, копеле. Не можеш да ме изоставиш просто защото си един от всемогъщите Пърсил. Ще кажа на всички, че ти си…
Гласовете отново заглъхнаха. По бузите й се стичаха сълзи.
Вървете си. Не искам да чувам болката ви. Не мога нищо да направя, по дяволите.
Гласове. Те сякаш я бутат, промушват, задушават. Завладя я гняв.
Вървете си. Няма да ви позволя да ми причините това. Няма!
Гласовете изчезнаха. Тя ахна шокирана. Само толкова ли беше необходимо? Да насочиш гнева, да канализираш емоциите си, за да спреш нападението? По дяволите, грешеше, все още ги чуваше. Не, това не беше глас.
Мамо, не си отивай. Не ме изоставяй.
Не… Пандора.
Нийл застанал на прага. Кръвта, която се стичаше от гърлото на мъжа, когато ножът му се беше плъзнал по него.
Мама.
Смърт.
— Не! — Тя скочи на крака и изтича вън от пещерата. — Мегън!
Грейди. Обзе я паника. Изтича покрай него и надолу по пътеката.
— Мегън, няма да те нараня. Господи, не мислех, че ще стигнеш толкова далеч сама или самият аз щях да ти кажа всичко. Ти не трябваше да го правиш сама. — Затича след нея. — Нямаше да те оставя сама, ако мислех, че ти…
— Стой далеч от мен. — Гласът й трепереше. — Стой далеч от мен.
— Няма начин. — Той беше до нея, протягаше ръка към нейната.
Тя заби юмрук в стомаха му, обърна се и продължи да бяга.
Той беше близо зад нея, настигаше я.
— Мегън, не се опитвам да те нараня…
— Кръв. Смърт. Видях. Ти си я убил.
— Не съм убил майка ти. По дяволите, да, убих човек онази нощ, но това не беше майка ти. А кучият син, който беше убил нея. Позволи ми да говоря с теб. О, по дяволите!
Хвана я и я събори на земята. Тя се бореше отчаяно, ожесточено, но той беше отгоре й и тежестта на тялото му я притискаше към земята. Тя го гледаше гневно.
— Ти си я убил.
— Не, казах ти истината.
— Ти си я убил, канел си се да убиеш и мен.
— Така мислеше ти онази нощ, но това не означава, че истината е такава. Беше изгубила разсъдъка си от мъка. — Гласът му вибрираше от вложените в него чувства. — Не го направих аз. Уби я мъжът, когото ти видя долу до боровете. Тя се опита да го отведе далеч от теб. Той я залови и я уби.
— Не. — Тя се опита да освободи ръцете си. — Не искам да… — Затвори очи. — Не трябваше да й позволя да се отдалечи от мен. Знаех, че нещо не е наред. Трябваше да остана с нея.
— Нямаше да можеш да я спасиш, само щеше да я лишиш от възможността тя да спаси теб.
— От теб.
— Не, вече не вярваш в това. — Той я пусна и се изправи. — Не е хубаво да стоиш така, на открито. Върни се в колата. Филип ни чака.
Тя отвори очи и го изгледа гневно.
— Няма да отида никъде с теб.
— Напротив. Дори ако трябва да те нося.
Щеше да го направи. Тя се изправи бавно.
— Добре. Да вървим.
Мегън поклати глава.
— Остави ме сама.
— Това не мога да направя. Отсега нататък ще сме неразделни. — Сви мрачно устни. — Едва не те изгубих онази нощ, когато се опитаха да те изблъскат от магистралата. Вложил съм прекалено много в теб, за да си позволя да те изгубя. Да се върнем при Филип.