Разяждаха я гняв и чувство на безсилие. Той беше прав. Тя вече не знаеше в какво да вярва. Искаше да удари нещо, някого. А щеше да е безполезно да се опита да го стори с Грейди. Вече беше открила колко е силен той. По-добре щеше да бъде да пести силите си. Докато дойде подходящият момент.
Обърна се на пети и тръгна по пътеката, която водеше към плажа.
Глава 5
— Мегън! — Филип забърза нетърпеливо към нея, когато я видя да слиза по хълма. — Добре ли си? Тревожех се за теб.
— Добре съм.
Но не беше. Изпитваше гняв и страх, искаше да се махне оттук, да се отдалечи от Грейди. Усещаше погледа му в гърба си, докато вървеше към Филип.
— Просто трябваше да направя нещо.
Погледът на Филип търсеше някакъв знак в изражението й.
— И направи ли го?
— По дяволите, да — отговори Грейди вместо нея в мига, когато ги настигна. — Бореше се с ехото, докато тичах нагоре по хълма към пещерата. Не можех да повярвам, че е способна на това. — Стисна мрачно устни. — Някои от нейните мисли и открития ме изненадаха.
— Ако наричаш убийството откритие — каза студено Мегън. Обърна се към Филип. — Ти знаеше ли какво се е случило там преди дванайсет години?
— Разбира се, че знаеше — отговори грубо Грейди. — Макар, признавам, да му разказах нещата само в общи линии, без подробности, които биха смутили съвестта му. Нямаше защо да го карам да се тревожи. — Огледа неспокойно безлюдния плаж, после кимна по посока на „Тойота“-та, паркирана на няколко метра от тях. — Филип, ти ще я закараш обратно до дома. Аз ще ви следвам. Искам да съм сигурен, че…
— Нямам нужда от никого със себе си — каза Мегън. — Възможно е да не искам да се прибера у дома. Трябва да помисля.
Последното беше доста слабо казано, помисли си тя с горчивина. Умът й беше като трескав, не можеше да достигне до никаква свързана мисъл в този хаос.
— Ще се върнеш у дома си — каза твърдо Грейди. — Или ще карам след теб, докато се успокоиш и ми позволиш да говоря с теб. Изборът е твой.
— Не се налага да избирам, копеле. — Изгледа го гневно. — Нямам нужда от теб. Давай, опитвай се да ме нараниш. Пусни на воля проклетото си ехо. Ще се справя с него без твоята помощ.
— Ехото не е мое — каза той тихо. — То е твое, а аз никога не съм искал да те нараня.
— Глупости.
Тя тръгна към „Тойота“-та.
— Позволи ми да дойда с теб, Мегън — забърза след нея Филип. — Когато се успокоиш, ще разбереш, че имаш приятели, които да ти помогнат в…
— Залегнете!
Грейди се хвърли върху Мегън и я събори на пясъка, Филип се хвърли след тях. Куршум разби предното стъкло на „Тойота“-та!
— По дяволите! — Филип пълзеше към нея. — Влез в колата, Грейди.
— Вие двамата влезте в колата. — Грейди покриваше тялото й със своето. — Огънят идва откъм онази къща. Видях проблясване на метал. Не можем да рискуваме да я изложим…
Друг куршум се заби в пясъка до тях. Последва го трети. Грейди започна невъздържано да проклина.
— По дяволите! — Хвана я през кръста и двете тела се претърколиха към колата. — Остани тук. Аз ще го заловя.
— Кой…
Но Грейди вече не беше до тях. Не можеше просто да остане да лежи така. Трябваше да влезе в колата. Беше оставила дамската си чанта под предната седалка. Трябваше да извади мобилния си телефон и да се обади в полицията. Запълзя към предната врата.
Поредният куршум разби огледалото за обратно виждане. Къде, по дяволите, беше Грейди? И Филип? И тогава го видя.
Беше коленичила в пясъка до Филип, когато Грейди се върна при тях след десет минути.
— Чаках те — каза тя рязко. — Той е прострелян. Трябва да го закараме в болница. Обадих се на 911, но не знам кога ще дойдат.
— Всеки момент. — Грейди коленичи до Филип. — Сирените изплашиха онзи, който стреляше по нас. Играехме на котка и мишка, обаче той се отказа, скочи в колата си и потегли. Как е Филип?
— Не знам. Куршумът като че ли одраска главата му. В безсъзнание е. — Прехапа силно долната си устна. Трябваше да направят всичко възможно за Филип, да не му позволят да си отиде. — Раните в главата могат да имат два изхода. Възможно е утре да е добре, а може и да е мъртъв. Намалих кръвотечението. Само това мога да направя. — Сви ръце в юмруци. — Чувствам се дяволски безпомощна! Искам да му помогна, Грейди.