— Ще му осигурим най-добрата помощ, Мегън — каза Грейди. — И най-добрата болница. Обещавам ти.
— Защо някой би искал да застреля Филип? — прошепна тя. — Той беше толкова добър, Грейди. Дори ти не можеше да го превърнеш в нещо, което не беше. Не можеше да го промениш.
— Тогава очевидно той е бил закрилян от своите ангели. — Грейди се изправи на крака, когато видя светлините на линейката да прорязват мрака. — Идваха за него. Тъй като раната е от куршум, ще има въпроси. Аз ще се погрижа да им отговоря. А ти ще отидеш с Филип до болницата.
Тя кимна, без за секунда да отдели поглед от лицето на Филип. Чувстваше се така, сякаш някой я разкъсваше отвътре. Искаше да пищи с всички сили и да удря с юмруци по пясъка.
— Няма да го изоставя дори за секунда. Никога.
Филип не се върна в съзнание през следващите десет часа. На другия ден го транспортираха с хеликоптер от местната болница в „Еймъри хоспитал“ в Атланта.
— Няма ли промяна? — запита Грейди на следващата сутрин, когато влезе в чакалнята, където седеше Мегън. Подаде й чашка кафе. — Какви са резултатите от теста?
Тя поклати глава.
— Според лекарите е възможно да има увреждане на мозъка, но не са сигурни. Той просто не идва в съзнание. И казват, че това може никога да не стане. — Изчака секунда гласът й да спре да трепери. — В кома е. Свързан е с какви ли не апарати, които да поддържат живота му. — Преглътна. — Не помня колко пъти самата аз съм нареждала пациентите да бъдат поставени на животоподдържащ режим. Но сега е различно. Това е Филип.
— Съжалявам — каза тихо Грейди. — Той е прекрасен човек. Не заслужава това.
— Не, но получи куршума, нали? И въобще няма значение дали го заслужава или не. — Извърна поглед. — Мисля много за Филип, откакто седя тук. Нямах никого, освен майка си, която да се грижи за мен, докато в живота ми не се появи той. Затова и ме заболя толкова, когато помислих, че ме е предал. Почувствах се… изиграна. Измамена. Мислех, че той само се преструва.
— Не, той наистина много те обича, Мегън.
— Знам. Усещам го. И то не с необикновените си психични способности. Той беше… Ние бяхме един отбор. — Поклати глава. — Каза ми, че много би искал да съм негова дъщеря. И аз го искам. Баща ми е умрял преди раждането ми и аз дори не го познавам. Никой обаче не би могъл да ме обича повече. Не можеш да си представиш колко добър беше с мен.
— Напротив, мога.
— Разбира се, ти ни събра. Но знаеш ли, това вече не ме тревожи. Важното е, че двамата имахме тези години заедно. — Пое си дълбоко дъх. — Имам въпроси, но в момента не искам да мисля за нищо друго, освен за Филип.
Трябваше да говори с доктор Претки, специалиста, когото бяха повикали от „Джон Хопкинс“. Лекарите не бяха дали особена надежда. Но трябваше, все пак, да направят всичко възможно.
— Трябва да знам едно. Куршумът не беше предназначен за Филип, нали? Стреляха по мен.
Грейди кимна.
— Ти беше главната цел. Макар че е възможно стрелецът да е искал да ликвидира и свидетелите.
— А онази нощ, в която искаха да ме изблъскат от моста?
— Преднамерено действие. Вероятно същият човек.
— Защо?
— Не е заради нещо, което си направила. Мъжът, който уби майка ти, искаше да изтрие от лицето на земята членовете на цялото й семейство.
— Какво? Звучи като вендета на мафията.
— Молино би оценил сравнението. Израснал е на остров Сицилия в сянката на мафията.
— Молино? Той ли е убиецът на майка ми?
— Той даде заповедите. А всъщност я уби един от хората му, Тед Дагнос.
— Защо Молино е искал смъртта на майка ми?
— Отмъщение.
— За какво?
— Историята е дълга, а ти каза, че в момента не искаш да мислиш за това. Ще съм тук и ще отговоря на въпросите ти, когато си готова. — Изучаваше я с поглед. — Прие факта, че не аз съм убиецът, нали?
— Както казах, имах много време да мисля, докато седях тук. Беше ми трудно да приема, че майка ми е била убита. — Добави несигурно: — Но се налага да го приема. Когато се върнах в пещерата преди два дни, преживях отново много от нещата, в ума ми настъпи истински хаос, но вярвам, че смъртта на майка ми не е била случайна. Налагаше се да го докажа пред себе си. Но подлагам на съмнение всичко друго. — Поклати глава. — Не, прав си. Не сега. Но ще искам всички отговори, Грейди. И по-добре да си готов да ми ги дадеш.