— Когато кажеш. — Добави напълно сериозен: — Обади ми се веднага, щом разбереш нещо за състоянието на Филип.
Тя кимна рязко.
— Това ще стане скоро.
— Искаш ли да остана?
Тя го изгледа спокойно.
— Не, не бих казала, че ми е приятно да се облягам на рамото на човек, който ме е мамил и манипулирал.
Той се усмихна.
— Права си. Но не мисля, че се страхуваш, че мога отново да те манипулирам.
— Не, вече не се страхувам.
Вярно беше, че вече не усещаше непосредствена заплаха от него. Той беше неотлъчно до нея през последните няколко дни, беше уредил бързо и ефективно всичко по отношение на Филип. Никога не се натрапваше, но присъстваше тихо в живота й.
— А и не ти стреля по мен на плажа. Дори е възможно да си спасил живота ми. Макар да съм сигурна, че си го сторил по напълно егоистични причини, очевидно е, че не искаш смъртта ми.
— Да, това е ясно. — Обърна се към вратата. — Знаеш номера на мобилния ми телефон. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.
— Къде отиваш?
Той сви рамене.
— Не ме искаш тук, но аз трябва да те държа под око. Ще съм наоколо. И ще бъда при теб само пет минути, след като ми се обадиш. Трябва да ти кажа, че помолих Джед Харли да те наглежда. Не искам да си помислиш, че е един от хората на Молино.
— Кой е Джед Харли?
— Наех го да те пази. Добър е.
— Колко добър? И в какъв смисъл?
— Във всякакъв. Огнестрелно оръжие, ножове, карате. А ако нямаш нужда от него, за да те отърве от някого, той може да те забавлява.
— Не мисля, че в момента имам нужда от развлечения.
— Харли пет пари не дава от какво имаш нужда. Той е това, което е. Тъй като имаш проблеми с изтърпяването на моята компания, аз трябва да се уверя чрез него, че си в безопасност. Нищо няма да ти се случи, Мегън. — И той излезе от чакалнята.
Последните му думи я успокоиха. Защото се чувстваше много самотна в онзи момент, а и беше изпълнена с объркване и тъга. Грейди не беше ръководен от любов, но искаше тя да е защитена. А тя щеше да има нужда от зашита и подкрепа, ако искаше да премине през този ужасяващ лабиринт.
— Здравей, лоша работа, а? Мога ли да направя нещо?
Тя отвори очи и видя висок мъж с дълги крайници, облечен в червена хавайска риза, застанал на прага. Изправи гръб, както беше седнала на стола.
— Не, благодаря.
— Сигурна ли си? — Той влезе в чакалнята. — Не съм просто любопитен, който си пъха носа в твоите работи. Подобно отношение би вбесило и мен. Казвам се Джед Харли и ми плащат, за да се интересувам от теб. — Седна на стола до нея. — Това би трябвало да те накара да се почувстваш по-добре. Защитена и спокойна. Това ми е работата.
Тя го гледаше втренчено. Той беше в средата на трийсетте, загорял, с пясъчноруса коса и ярки сини очи. Ризата му придаваше вид на плажен плейбой.
— Поведението ви е твърде необичайно, като се има предвид, че сме край леглото на човек, който може би умира, мистър Харли.
Той се усмихна.
— Но не ти си в леглото. Всъщност моите маниери в леглото са прекрасни. Веднъж работих като шофьор на линейка и трябва да ти кажа, че пациентите бяха извънредно спокойни. Аз просто нагаждам маниерите си към ситуацията. Ти не си от жените, които биха оценили подобаващо потупване по гърба и успокоителни думи. Ти си изключително независима.
— Откъде…? О, за Бога, да не си някакъв откачен тип като Грейди?
— Господи, не. — Сви рамене. — Изгони тази мисъл от главата си. Аз ценя простия, спокоен живот без усложнения. Но мога много добре да преценявам характерите на хората. Държа те под око, а ти не си от тези, чиито мисли и емоции се преценяват трудно. Вече се чувствам така, сякаш те познавам отдавна.
— Колко мило — каза тя сухо. — Напоследък аз самата се питам дали се познавам достатъчно добре.
Той се усмихна.
— Разговаряй с мен. Аз ще ти помогна да си изясниш някои неща. — Облегна се назад на стола. — А сега ще замълча и ще те оставя да се отпуснеш. Не, май няма начин да се отпуснеш, но така поне няма да ти се налага да се примиряваш с глупостите ми. При други обстоятелства със сигурност ще намериш компанията ми за очарователна, но не и сега. Просто се облегни назад и помни, че съм тук, до теб, и ще направя всичко, каквото мога.
За свое удивление, тя откри, че прави точно онова, което е казал той. Имаше нещо любопитно успокояващо и нежно под суровата му външност.