— Не се налага да бъдеш тук заради мен. Сигурна съм, че Грейди не е имал точно предвид да седиш тук и да ме държиш за ръката.
— Което означава, че винаги се старая да изпълня задълженията си, а и не само това. Вярвам, че животът трябва да носи удоволствие, и ми е тъжно, когато видя човек, чийто живот се е превърнал в мъчение. И винаги се опитвам да направя нещо по въпроса. — Скръсти ръце на гърди и протегна крака пред себе си. — А сега можеш да не ми обръщаш внимание, докато не настъпи моментът, когато ще имаш нужда от мен.
Странен. Той беше абсолютно странен. Но странно, успокояваше я. Тя затвори отново очи, стисна дръжките на стола и зачака.
Изминаха десет минути. Петнайсет. Двайсет.
— Мегън. — Ръката на Харли изведнъж покри нейната. Топла, силна, успокояваща. — Мисля, че насам идва лекарят на Филип.
Тя бързо отвори очи.
— Доктор Блеър? — На прага стоеше доктор Претки, специалистът от болницата „Джонс Хопкинс“. Тя стисна здраво ръката на Харли. Лицето на Претки изразяваше съчувствие и… съжаление.
По дяволите. По дяволите. По дяволите.
Филип не беше едър, но изглеждаше още по-дребен в бялото болнично легло.
— Здравей, Филип — каза Мегън несигурно още докато вървеше към леглото. — Не съм сигурна дали ще можеш да ме разбереш. Специалистите така и не успяха да постигнат съгласие по въпроса за комата.
Взе ръката му в своята. Тя беше студена, той не отговори на докосването й. Което беше толкова различно от топлотата на ръкостискането и подкрепата, с които беше свикнала.
— Реших, че мога да опитам. Ако можеш да разбереш онова, което става тук, може би ще почувстваш моята безпомощност. — Беше твърдо решена да не заплаче отново. — Казват, че в момента не могат с нищо да ти помогнат. Затова ще те преместим в частен старчески дом, където ще се грижат прекрасно за теб. Възможно е да не мога да те посещавам толкова често, колкото ми се иска, но никога няма да престана да мисля за теб. — Преглътна мъчително и прошепна: — Обичам те. Благодаря ти за всичките години, които прекарахме заедно, Филип.
Не, това звучеше като сбогуване, а тя не трябваше да се отказва от Филип, независимо какво казваше доктор Претки.
— Ще имаме още години заедно. Просто ми дай малко време да оправя нещата. — Наведе се и го целуна леко по челото. — Ще се видим.
Тръгна бързо към вратата, но беше заслепена от сълзите, когато излезе в коридора.
— Хей, спокойно. — Грейди я взе в прегръдките си, притисна я към себе си. — Не се бори с мен. Имаш нужда от рамо, на което да се облегнеш, и аз ще съм този, който ще ти помогне, по дяволите.
Тя не се съпротивляваше. Чувстваше се топла, силна и жива. Имаше нужда от този прилив на живота след срещата със смъртта, която заплашваше да й отнеме Филип.
— Претки каза, че той вероятно никога няма да излезе от комата. Искаше да знае дали ще пожелая да престанат да поддържат живота му. — Зарови глава в рамото му. — Да върви по дяволите. Няма начин. Филип още не е имал възможност да се опита да се бори, да намери изход от това. И аз не съм имала възможност да се боря за него.
— Шшш, тихо. — Грейди я галеше по косата. — Права си. Ще се погрижим за него. И ще намерим начин да му помогнем.
— Дяволски си прав. — Тя се отдръпна от него и изтри сълзите си. — И първото, което ще направим, е да открием онзи кучи син, който стреля по него. Не искам това копеле да се радва на живота, докато Филип лежи неподвижно, прикрепен към разни апарати.
— Работя по въпроса. — Той стисна силно устни. — Не изглеждай така изненадана. Аз съм човекът, изпратил Филип при теб. Въобще не подлежеше на съмнение, че ще преследвам стрелялия по него. Какво мислиш, че правих, докато ти седеше в чакалнята?
— Кой е той?
Грейди поклати глава.
— Скоро ще знам.
Тя изкриви устни.
— Как? Чрез кристална топка?
— Не, чрез лабораторията на полицията в Атланта. Имаше следи от гуми в пясъка и парче плат от дрехите му на верандата, където е коленичил.
— Не е много.
— Но е начало. Имам връзки в ЦРУ, а те ще окажат натиск да се ускори разследването. Обадих се още и на Майкъл Травис. Той каза, че има познат, който може да помогне.
Тя си спомни името.
— Филип каза, че Майкъл Травис оглавява разузнавателната група на хората с психични таланти във Вирджиния. А мисля, ти каза, че няма да използваш кристална топка.