— Да, това е истината. Майкъл говореше за властите в Атланта. Връзките му там са неограничени…
— Откачени.
— Можеш да ги наричаш както искаш. — Погледна я право в очите. — Никой няма повече право от теб да ги нарича както пожелае.
Тя уморено си помисли, че той има предвид, че тя е една от тях.
— Още не съм готова да призная това.
— Какво? Дори след онова, през което премина в пещерата?
— Възможно е, все още, това да се дължи на някакво мозъчно увреждане. Аз съм много практичен човек и нямам доказателства за противното.
— Не е така, по дяволите — каза той грубо. — Приеми го, Мегън.
— Когато мога да го докажа на себе си. Не вярвам, че съм шизофреничка. Но вярвам на инстинктите си. Дали да им повярвам, макар че това противоречи на логиката? Дали да тръгна против казаното ми от мама? Онова, което ти ми причини в зоологическата градина, няма логическо обяснение. Филип вярва в онова, което си ми казал ти. Не знам. — Стисна длани в юмруци. — Ти каза, че гласовете обикновено са свързани с емоционално неспокойствие. Нали така?
— Да.
— Тогава в тази болница ехото трябва да ечи. Защо не чувам нищо?
— Аз ти помагам малко.
— Малко?
Той кимна.
— Ти също много помагаш, блокираш ги. Което е невероятно. Сигурно го правиш инстинктивно. Не съм имал възможност да те науча.
— И защо би искал да ме научиш? Така ще премахнеш всяка заплаха и няма да си присвоиш заслугите за отстраняването й.
— Вярно е. Обмислих тази възможност. Но накрая ти все пак ще се справиш сама, а е по-добре, ако ми помогнеш доброволно.
— Ще се справя сама? — повтори тя с горчивина. — О, да. Нали притежавам талант, който да ме унищожи, както е направил със съпругата на Филип.
— Тя не беше и наполовина така силна като…
— Не искам да слушам повече — прекъсна го тя. — Не сега. Трябва да отида у дома и да проверя нещо. А после трябва да опаковам вещите на Филип. — Потрепери забележимо. — Така се прави след смъртта на някого. Но той няма да умре, Грейди. Няма и да живее в този мълчалив ад. — Тръгна бързо по коридора. — Трябва да намеря начин…
Компютърният екран проблясваше в синьо под светлината на лампата, поставена на бюрото на Мегън в библиотеката.
Направи го. Не стой така, втренчена в празния екран. Използвай световната мрежа за информация. Можеш да намериш абсолютно всичко в компютъра си, ако търсиш достатъчно дълго и упорито. Или той поне ще ти каже къде да го намериш, щом толкова силно желаеш.
Тя обаче не искаше да узнае дали майка й не я е излъгала.
Концентрирай се. Спомни си онези гласове, които чуваше съвсем ясно. Хирам.
Протяжен женски писък, който бавно се стопява в далечината… Дали е на жена, паднала в пропаст?
Джон, бебето ми…
Какво бебе?
Пърсил. Жена, която беше пострадала от мъж на име Пърсил. Но тя не знаеше дори в какъв период от време са се случили тези неща. Помисли, че информацията е съвсем оскъдна, и я обхвана чувство на безсилие. Разбира се, можеше да отиде в пещерата и да се опита да върне гласовете.
Да, разбира се. Да се подложи отново на онова изцеждащо силите изпитание? Не, не и по собствено желание.
Набра „Миртъл Бийч“ и натисна бутона „Търсене“. Щеше да прегледа старите местни вестници и може би щеше да открие нещо, което да потвърди, че гласовете, които чува, са отзвуци от реално случили се събития, както твърдеше Грейди. Само Господ знаеше колко време ще й е необходимо за това, като се имаше предвид с колко оскъдна информация разполага.
Нямаше значение. Щеше да отдаде на това толкова време, колкото беше нужно.
Грейди се облегна назад, седнал зад кормилото, втренчил поглед в малкото прозорче на библиотеката, от което струеше светлина. Тя стоеше будна вече цяла нощ, а той имаше представа с какво се е захванала.
Давай, Мегън, напред. Трябва да се справиш сама. Аз ще съм тук и ще пазя гърба ти.
Глава 6
Наближаваше обяд, когато Мегън най-после изключи компютъра и се облегна назад. Готово. Би трябвало да е изтощена, но беше прекалено напрегната, за да чувства нещо друго, освен вълнение, напрежение… и страх. Трябваше да преодолее чувствата си. Не беше прекарала всичкото това време и вложила толкова много усилия, за да позволи на емоциите си да й попречат да действа. Щеше да вземе горещ душ и да си приготви цяла каничка кафе. Да мисли ясно и логично, да прегледа бележките си, а след това и да стигне до някакво заключение. Независимо колко неясно и нелогично можеше да е заключението.