— И откри ли нещо?
Тя не отговори директно.
— Не беше лесно. Трябваше да отнеса информацията към някаква дата. Да прегледам всяка една статия от 1913 година насам, когато е бил основан вестникът. И особено онези, които се отнасяха до каменоломната. Дори не знаех дали случилото се там ще бъде отразено във вестника. Възможно беше да има и неразкрити престъпления. Ако емоционалната травма е лична, няма причина за нея да пишат в пресата.
— Да, няма абсолютно никаква причина. — Той я изгледа с присвити очи. — Ти си… въодушевена. — Показа първото име в списъка, който тя му беше показала. — Хирам?
— През 1922 Хирам Лъдлоу, работник в каменоломната, бил съден за убийството на съпругата си, Джоана. Бутнал я от скалата, която е само на няколко метра от пещерата. След това застрелял брат си. Умрял в затвора през 1935.
Грейди посочи второто име в списъка.
— Пърсил.
— През 1944 Кити Брендъл съдила Доналд Пърсил за издръжка на дете. Ставало въпрос за нейната незаконна дъщеря. Тя работела във фабриката за килими на Пърсил близо до града. Очевидно, когато се върнал от Втората световна война, по време на която служил в армията, Доналд започнал да спи с нея. Срещали се тайно в пещерата онова лято и дъщеря й, Гейл, била зачената там. Той отрекъл да е бащата, тя била уволнена от работа и прогонена от града. Но се борила, спестила пари за адвокат и завела дело, когато дъщеря й била на седем години.
— Спечелила ли?
— Не. Неговото семейство притежавало и власт, и пари. Тя трябвало да плати съдебните разноски, спечелила си лоша репутация, което било ужасно по онова време. Исках да открия какво се е случило с нея по-късно, но не разполагах с повече време.
Той сведе поглед към третото име.
— А бебето Джон?
Тя поклати глава.
— Не можах да открия нищо във вестниците. Може би на него не му се е случило нищо лошо в онази пещера. Може би майка му просто е побягнала като ранено животно, когато бебето й Джон умряло или е пострадало сериозно. Не знам нищо повече, но предполагам, че е изгубила детето си.
Грейди постави въпросителен знак до името Джон.
— Двама от трима. Не е лошо.
— Не е лошо? Ужасно е. Всичко това е ужасно. — Тя вдигна ръка, когато той понечи да каже нещо. — Да, знам, че говориш за предполагаемия ми успех. Но аз просто не мога да отделя гласовете от агонията, която са преживели. Не мога да сложа край на собствената си болка. Като че ли я поемам цялата и после не мога да се освободя от нея. Успяваше ли съпругата на Филип да стори това?
Той кимна.
— Тя обаче не усещаше така силно чувствата на другите. Нора не успяваше да отдели гласовете един от друг. Те просто идваха на приливни вълни и й звучаха като непрекъснато ехо. Мисля, че е така при повечето Слушатели.
— Тогава, защо аз имам такъв късмет? — запита тя с горчивина.
Той погледна в черната течност в чашката си.
— Възможно е твоят специфичен талант да има и други аспекти. — Той смени темата. — Не отговори на въпроса ми. Търсеше нещо сигурно, някакво доказателство, което да те убеди. Намери ли го?
— Всичко може да е плод на предположения, съвпадение.
Той повтори.
— Намери ли го, Мегън? Вярваш ли ми? Вярваш ли, че имаш психичен талант?
Тя не отговори веднага. Не искаше да произнесе думите. Ако направеше това последно признание, щеше да промени всичко — миналото си, настоящето и бъдещето си. И никога вече нямаше да може да погледне на себе си по същия начин.
— Страхуваш ли се? Ако това ще ти помогне, ще ти кажа, че не се налага да се изправиш сама срещу това. Аз ще съм тук за теб.
— Не искам помощта ти. — Това не отговаряше на истината. Имаше нужда от помощ, обаче не искаше да я приеме. — Аз съм това, което съм. Аз съм тази, която трябва да се справи с всичките си проблеми.
— И какво по-точно си ти, Мегън? — запита той тихо. — Кажи го.
— Аз съм доста интелигентна жена и съм лекар.
— И?
Тя се поколеба, после, все така колебливо, изрече думите:
— Аз съм Слушател, по дяволите.
Той се усмихна.
— Най-после.
— Но аз не съм Нора и няма да завися от тебе като нея.
— Тази мисъл ми хрумна, след като се наложи да те гоня, когато ти реши да се изправиш срещу демоните си, вместо да се оставиш да бъдеш травматизирана като повечето хора. Не вярвам, че думата зависима въобще може да бъде включена в описанието на твоя характер.