Тя беше престанала да го слуша още след първото изречение.
— Демони — повтори. — Използвал си тази дума и преди. Но аз не мога да мисля за гласовете като за демони, дори да се наложи да живея с тях. Те принадлежат на хора. Лоши хора, добри хора, егоисти, щедри и великодушни, безпомощни, притежаващи власт, но хора. Винаги хора. Ако трябва да се справям с демони, животът ми ще бъде истински ад.
— Мили боже!
— Какво?
— Ти вече моделираш ситуацията така, че тя да ти приляга, за да можеш по-късно да се справиш с нея.
— Опитвам се да оцелея. Ще оцелея.
— Сигурен съм в това. — Той отново отпи от кафето си. — Обаче не си ме поканила тук, за да гледам как се бориш с таланта си. Каза, че имаш нужда от отговори.
— Умът ми обикновено е стриктно подреден. Справям се с проблемите един по един.
— Очевидно вече прескочи първия. Задай ми въпросите.
Прескочила? Имаше чувството, че мислите й пълзят бавно като охлюви, беше й трудно да свикне с факта, че е Слушател. Но вече го беше приела и сега трябваше да продължи нататък.
— Каза, че майка ми била убита от човек на име Молино. Отмъщение. Защо?
— Той я обвини, че е убила сина му, Стивън. Молино е най-подлата гад на земята, но обичаше сина си. Гордееше се с него и вероятно имаше причини за това. Доколкото обаче аз можех да преценя, момчето беше лъжец, садист и изнасилвач: качества, които беше наследило от баща си.
— И той е решил, че майка ми е убила сина му? — Поклати глава. — Сгрешил е.
— Зависи как ще погледнеш на нещата.
— Не, не е така и не съм съгласна с теб. Тя беше мила и нежна.
— Да, но дори милите и нежни хора убиват при самозащита.
— Но от какво се е наложило да се защити? Кой, по дяволите, е Молино?
— Гад, измет. Ръцете му са изключително мръсни. Търгува с наркотици, собственик е на верига публични домове в Африка и Южна Америка, замесен е дори в търговия с деца.
— Какво?
— Плаща на бандитите да крадат деца от селата в Африка, замесен е дори в отвличания на деца в Съединените щати и Европа. Продава ги на клиенти по целия свят. Тази търговия е изключително доходна. Много племена в Африка вярват, че ако дефлорират девственица, ще се отърват от СПИН-а.
Мегън не можеше да повярва на целия този ужас.
— Не! — прошепна тя.
— Нямаше да те запозная с всичките тези отвратителни подробности, но трябва да разбереш какъв кучи син е Молино всъщност. — Направи пауза. — И защо майка ти трябваше да те изостави, когато с нея се свързаха и помолиха за помощта й, за да го спрат.
— И кой се свърза с нея?
— ЦРУ. Правителствена поръчка. Трябваше да прекратят потока наркотици, с които Молино плащаше на бандитите и с които наводняваше пазара. — Сви рамене. — Не че те не бяха само капка в морето. Мрежата на Молино беше толкова широка, че те не вярваха, че могат да го спрат. Все пак решиха да направят опит.
— И защо замесиха точно моята майка?
— Трябваше да го открият и да го поставят в ситуация, в която да могат да съберат доказателства срещу него. По онова време той пътуваше из Африка със скоростта на светлината и обикновените информатори бяха безполезни. Затова ме накараха да напусна военните и да се опитам да го проследя. — Поклати глава. — Само че аз не бях в силата си — не това беше моята област. Аз мога да контролирам, не да откривам. Обадих се на Майкъл Травис и го помолих да изпрати някого, който може да свърши работата. Той ми даде името на жена, с която се срещнал преди три години. Тя отишла при него, защото дъщеря й показвала признаци на Слушател. Искала да знае как може да блокира ехото, което дъщеря й чува. Успявала да блокира своето, но имала нужда от помощ за детето. Справяла се и с неговото, когато детето било на седем, но след пубертета проблемът станал твърде сериозен и тя не можела да се справи сама.
— Ставало е въпрос за мен? — прошепна Мегън.
Той кимна.
— Майкъл Травис й помогнал, доколкото можел, но каза, че тя вече била по-силна от него. Той провел тестове с нея и открил, че е необикновено надарена с различни таланти. Тя била не само Слушател, но също така и Следотърсач. Ако получела шал, ръкавици, наполовина изпушена цигара, можела не само да усети човека на разстояние от една миля, но дори да го разпознае в тълпа. Решил, че тя е точно това, което ни трябва, стига да можем да я накараме да ни сътрудничи. Защото не искала да бъде замесена в нищо, свързано с психичните феномени. Искала просто да оцелее, да постигне нормален живот за себе си и за детето си. Майкъл беше много разочарован, защото виждаше проблясъци на възможни таланти, които са изключително редки, и искаше да направи още тестове. Тя обаче благодарила и отказала.