Той направи знак на келнера.
— Cafe, s’il vous plait.
— Аз също успях да разбера какво казва келнерът — каза Мегън, когато той се отдалечи. — Но защо се налага да разбирам френски? Ти го говориш напълно свободно. Издиктува менюто, сякаш си роден и израснал във Франция.
— Защото не знам как точно става чуването на гласовете, какво точно означава да си Слушател.
— Какво? — Тя повдигна вежди. — Има нещо, което не знаеш за цялата тази странна работа с психиката?
— Няма нужда да проявяваш сарказъм. Слушателите са изключително рядко явление. Дори групата на Майкъл Травис не знае много за тях. — Добави: — А има страшно много неща на света, които не знам.
— Например?
— Дали ако гласовете говорят на италиански, френски или немски, ехото, което Слушателят чува, е също на тези езици. Или ехото е просто предаване на чувствата и се превежда на езика на Слушателя.
— О, за бога! — Тя смръщи вежди. — Нима трябва да разбирам, че не само трябва да чуя проклетите гласове, но и да преведа какво казват?
— Ще разберем това, когато се опиташ да ги чуеш. — Не проговори, докато келнерът наля кафето им, а после се оттегли дискретно. — Но независимо от всичко, трябва да опиташ.
— Не се налага нищо да правя. Изборът ще бъде мой. — Вдигна чашката към устните си. — Сключихме сделка. Ако това ще ми помогне да стигна до Молино, ще се опитам.
— Да, това ще ти помогне да стигнеш до Молино.
— И кого трябва да чуя?
— Едмънд Гилъм.
Тя навлажни устни.
— А той… мъртъв ли е?
— Да, предполага се, че се е самоубил преди шест седмици.
— Предполага се?
— Мъртъв е. Вероятно е самоубийство. Но трябва да знам при какви обстоятелства.
— Защо?
— Търся една Книга. Вярвам, че той знаеше къде е.
— И мислиш, че аз ще успея да открия местонахождението й?
— Има голяма вероятност. — Направи пауза. — В противен случай нямаше да те карам да преминеш през всичко това. Защото ще е грозно.
— Предупреждаваш ме.
— Да. Това, че имам огромно желание да ми помогнеш, не означава, че искам да си с вързани очи. Бъди подготвена, Мегън.
Тя сведе поглед към кафето в чашата си.
— Тази Книга трябва да е много важна за теб.
— Важна е за доста хора. Искаш ли да ти разкажа за нея?
Тя се замисли. После поклати категорично глава.
— Не искам да знам нищо за това. Не искам да съм замесена в делата ти. Искам да открия това, което търсиш, а после да преследвам Молино.
— А, разбирам. Искаш да останеш встрани, докато не дойде времето да убиеш?
Тя трепна.
— Ако настояваш да се изразиш така.
— Нещата са такива, каквито са. — Той сви рамене. — И не мога да те обвинявам. Все още се страхуваш да стъпиш в подвижните пясъци, стоиш на ръба и се опитваш да не паднеш в тях. Напълно естествено е да искаш да се защитиш. — Направи знак на келнера. — Готова ли си да тръгнем? Хотелът е на около двайсет мили оттук и ми се струва удобен. Но както и да е, ще прекараме там само една нощ. Ако Харли свърши своята работа и успеем безопасно да те настаним.
— Защо трябва да е безопасно?
— Просто обичам да съм сигурен. Има вероятност Молино да наблюдава мястото.
— Не мога да повярвам, че той очаква Слушател. Това е прекалено странно.
— Не, той очакваше мен. Но успях да пристигна и да си тръгна от Рим, без той дори да разбере, че съм бил там.
— А сега къде отиваме?
Той остави пари на масата и се изправи.
— В цирка.
Глава 8
— Какво искаш да кажеш с това? — запита Мегън, веднага след като влезе в колата.
— Точно каквото казах. Едмънд Гилъм умря във фургон на цирка „Кармеж“. А те бяха в Рим по онова време. Циркът пътува из цяла Европа и Шантили е втората им спирка след Рим.
— И аз трябва да седя във фургона и да чакам, за да видим какво ще стане?
— Точно така.
— Ако е умрял в Рим, откъде знаеш, че фургонът е все още с този цирк?
— Тяхна собственост е. Дават ги под наем само на цирковите артисти.
— А Едмънд Гилъм е бил един от тях?
— Да.
Тя изкриви устни.
— Гадател?
— Не, не искаше да бие на очи чак толкова много. Тренираше коне. Усещаше неимоверно животните и имаше шест красиви коня, които правеха някои наистина интересни номера. Нищо изключително. Нищо, което да му осигури договор в Лас Вегас. Но на него така му харесваше. Не искаше да привлича прекалено много вниманието, а работата му позволяваше да пътува из континента.