— Сиена е първият по ранг след Молино.
— Мисля, че Молино се наслаждаваше на мъченията. Те продължиха дълго. Той непрекъснато го наричаше откачен и му обясняваше какво точно ще е следващото мъчение. Искаше той да се страхува, да очаква с ужас поредното изтезание. — Потрепери силно. — Той е ужасен човек.
— Това го знаеше и преди.
— Да, знаех разни неща за него, но не го познавах. Двамата с Едмънд бяхме изгубени сред тази мръсотия, не можехме да се измъкнем.
— Едмънд и ти?
— Така ми изглеждаше. Беше различно отпреди. Исках да го изоставя, но не можех. Щеше да е съвсем сам, когато умре. Знаех, че не мога да направя нищо, но това нямаше значение. — Поклати глава. — Трудно ми е да обясня.
— Не трябваше да заключваш вратата.
— Не исках да ни прекъсват. Реших, че ще усетиш болката ни.
— Не Гилъм го болеше, а теб, по дяволите.
— И двамата изпитвахме болка. — Вдигна глава и разтри слепоочията си, които продължаваха да туптят. — Ти беше прав, Едмънд е бил добър човек. Заслужавал е по-добра участ от тази насилствена смърт. Трябвало е да живее дълго и щастливо.
— Какво искаш да кажеш с това, че ви е боляло и двамата?
— Открих и някои данни за Слушателите, които можеш да предадеш на приятеля си, Майкъл Травис. Първо, дори Едмънд да говореше на езика зулу, пак щях да го разбера. Предават се чувствата. Второ, дори не се налагаше те всичките да говорят. Знаех какво чувстват, какво мислят. — Затвори очи, защото емоциите от нощта отново я връхлетяха. — И особено добре знаех какво преживява Едмънд. Той не искаше да умре.
Той мълча известно време.
— По дяволите, чувствам се безпомощен. Искам да ти помогна. И как мога да го направя? Искаш ли аспирин? Господи, колко нелепо звучи това!
Тя отвори очи.
— Боли ме навсякъде. Не мисля, че аспиринът ще ми помогне. — Погледна към прозореца, през който струеше силната утринна светлина. — Колко е часът?
— Почти единайсет. Беше там почти седем часа. И аз много се уплаших.
— Добре. А сега трябва да се успокоиш. — Седна в леглото. — Ти ме изпрати в онзи фургон. Аз самата много се страхувах. — Спусна краката си на пода. — А сега ще взема душ, ще си измия зъбите и ще се преоблека. Всичките тези рутинни, ежедневни неща, които съставляват живота ни. Трябва да се освободя от Едмънд и Молино и от случилото се във фургона.
— Мога ли да ти задам един въпрос?
— Не, не можеш. — Тръгна към банята. — Ще говорим отново по-късно. Поръчай вечеря в твоята стая. Трябва да помисля, а и да поема нещата, преди да мога да говоря с теб.
Но той й зададе въпроса.
— Беше ли с него накрая?
Тя се спря, но не се обърна.
— Имаш предвид онзи момент, в който той осъзна, че не може да издържи повече, а трябваше да се увери, че те няма да стигнат до Книгата?
— Да.
— Дяволски си прав, там бях — отговори тя неспокойно. — Те решиха, че е в безсъзнание, и го оставиха сам в стаята. Огледалото беше единственото му оръжие. И той го използва.
Затвори вратата след себе си и се облегна на нея. Завладя я тъга. Не бива да се разпадаш сега. Беше успяла да преживее нощта и щеше завинаги да пази спомена за нея, но това не трябваше да намалява силите й. Едмънд не беше слаб човек. Беше страдал и умрял, но не беше позволил на онази измет да получи каквото искаше. Стегна се и отиде да вземе душ.
— Ще преживеем всичко това, Едмънд — прошепна. — Молино няма да нарани никого другиго. Обещавам ти, че той няма да спечели.
Телефонът на Грейди звънна, когато вратата на банята се затвори след Мегън.
— Тя дойде ли вече в съзнание? — запита Харли, след като той отговори.
— Преди около петнайсет минути.
— Добре ли е?
— Не, изпитва болка. Но ти какво очакваше? Тя е преминала през ада за една нощ.
— Спокойно. Не си го изкарвай на мен. Помни, аз не съм като вас, така че не знам какво да очаквам. Всеки обикновен, нормален човек не би видял нищо повече от това, което видях аз.
— Съжалявам.
— Няма проблеми. Тя ще се оправи ли?
— Може би. Тя е… различна.
— Как? По какъв начин?
Грейди не беше сигурен. Той не знаеше какво да очаква, когато Мегън дойде в съзнание. Можеше само да се моли тя да не бъде увредена трайно. Все още беше възможно това да е така, но той да не е способен да го долови. При влизането й във фургона той беше доловил объркване и страх. А когато беше дошла в съзнание, около Мегън имаше някаква аура, тя беше някак си по-мъдра, по-силна… по-завършена. И той усещаше чиста стомана под тази нейна сила.