— Ще се наложи да почакаме и да видим. Мисля, че в момента тя самата си обяснява нещата. Ти откри ли човека на Молино в района на цирка?
— Жена — поправи го Харли. — На име Мари Леду, акробатка, изпълнява номер на трапец. Заклета комарджийка, а напоследък пръскала много повече пари, отколкото получавала като заплата. Тази сутрин беше изключително любопитна и задаваше въпроси. Непрекъснато питаше къде е Пиер, къде е прекарал нощта.
— А ти каза ли й?
— Не, но той ще й каже, както и всичко друго, което тя поиска да узнае. Защото му е любовница.
— Наглеждай я. Тя вероятно няма да се свърже с Молино, докато не напусне Пиер. А това ще ни даде малко време.
— Точно така. — Харли затвори.
Но не много време, помисли си Грейди. Щом Молино узнаеше къде са, щеше да изпрати човек след тях. Щеше да направи опит да отвлече Мегън.
Но не още. Имаше странното усещане, че опитите на Молино ще приличат на това да тревожи красива пеперуда, докато тя се излюпва от какавидата. Тя не беше увредена през изминалата нощ и той нямаше да рискува това да стане сега. Мегън имаше нужда от време и той щеше да й го даде.
Глава 9
Мегън отвори вратата, която свързваше двете стаи, в отговор на почукването на Грейди в 18:15 същата вечер. Той подигравателно й се поклони.
— Вечерята е сервирана. Надявам се да не е прекалено рано за теб. Защото искам да сме на летището в 20:00 часа.
— Защо? Има ли проблем?
— Не, но човек никога не знае. По-добре да тръгнем веднага.
Обърна се и я поведе до покритата с бяла покривка маса. Издърпа един стол за нея.
— Лицето ти е по-румено и имаш по-здрав вид сега. Успя ли да си починеш?
— Малко. — Тя седна и разстла салфетка в скута си. — Но не можах да заспя.
— И аз не мислех, че ще можеш. — Той седна срещу нея. — Поръчах пиле и супа от гъби. Храната ще ти хареса, нали? Спомних си, че Сара често ти приготвяше тези ястия.
— Да, така е. — Тя повдигна вежди. — Но това е толкова дребно нещо и не бих и помислила, че ще си спомниш.
— Дребните предпочитания разкриват характера. — Той взе вилицата си. — Ти обичаш да тичаш в прибоя, обичаш малките кученца, честните и любящи хора, обичаш да гледаш как слънцето изгрява. Не обичаш храната да има консистенция на каша, измамните политици, жестокостта във всичките й форми и най-много от всичко мразиш да се чувстваш безпомощна.
— Някои от тези неща не са толкова дребни.
— Така е. Но те само дават представа за цялостната личност на Мегън Блеър. Опитай салатата. Превъзходна е.
Тя започна да се храни.
— И помниш всичките тези неща от онова лято, прекарано с мама и мен?
— Винаги се опитвам да запомня добрите неща. Защото това помага при лоши времена. Онова лято беше прекрасно време за мен. — Усмихна й се. — А ти беше голяма част от онова, което го правеше хубаво. Сара непрекъснато повтаряше, че си изключително сериозно дете, но аз така и не видях тази твоя сериозност. Ти беше нетърпелива и забавна, от теб бликаше живот. Господи, дотогава не познавах човек с толкова много енергия и жизненост.
— А това, че се влюбих в теб, никак не увреждаше егото ти — каза тя спокойно. — И ти го знаеше, нали? За теб бях буквално прозрачна. Но дори и мама можеше да го забележи.
— О, да. Знаех. За мен беше… чест. — Той направи гримаса. — Когато не се опитвах да се боря с тъмната страна. Непрекъснато си повтарях, че ти не си Лолита и че ще съжалявам, ако те съблазня. — Той сви рамене. — Понякога дори си вярвах. Но ако бях останал с теб още няколко месеца, вероятно щях да изпадна в немалка беда. Аз самият бях само на двайсет и пет, твърдоглав, свикнал всичко да става според моите желания.
Дори сега, като го гледаше, тя усещаше как я залива познатата горещина. Тази вечер всичко й се струваше по-ясно, по-просто, всяко чувство — по-силно и отговарящо на всяка дума, всеки нюанс.
— И аз можех да кажа нещо по отношение на съблазняването. Влюбването невинаги означава, че ще скочиш в леглото с някого.
— И това щеше да е някакво начало. — Той се изправи, отнесе чинията от салатата и й подаде супата. — След това просто щях да се потрудя да получа от теб всичко, което пожелая.