Тя повдигна вежди.
— Като например супа от гъби?
— А, разкри ме! — Той се облегна назад. — Гощавам те със супа от гъби вместо с шампанско или силни наркотици.
Гъбена супа, спомени и намек за сексуалност, много по-силна и въздействаща от всякакви наркотици. Опита супата.
— Превъзходна е. Изборът ти е добър.
Вдигна глава, когато вече беше преполовила супата, и откри, че той я гледа.
— Какво?
— Просто се питах защо ми каза, че си била влюбена в мен преди толкова много години. Защото отричаше всичко, случило се онова лято, докато не се върнах в живота ти.
— Не е вярно.
— Права си, отричаше само онова, което се отнасяше до мен.
— Може би съм решила, че не мога повече да си заравям главата в пясъка. Няма причина да го правя. Защо трябва да се срамувам за тогавашните си чувства? Или за сегашните? Докато спазвам собствените си морални норми, няма причина да крия каквото и да било. Ти имаш ли проблеми с това?
— О, никакви. Възхищавам се на ясното мислене. Просто се питах защо изказваш чувствата си точно в този момент.
Тя не проговори веднага.
— Може би защото напоследък получих урок и започнах по-добре да преценявам кое е важно и кое — не. — Втренчи поглед в купата си. — Животът е важен, вярата също е важна, но всичко друго е доста по-надолу в таблицата.
— Според Едмънд Гилъм.
— И според Мегън Блеър. — Вдигна поглед. — Той умря, за да попречи на Молино да сложи ръце върху Книгата. Но защитаваше нещо повече от Книгата, нали? Защитава живота на хората. Молино ги наричаше откачени. Това означава, че са били като мен… и теб. Нали така?
Той кимна.
— Искам да знам повече за Книгата. Искам да знам защо той беше готов да умре за нея.
— Казах ти, че ако пожелаеш, ще узнаеш всичко. Но тогава ти не искаше да знаеш повече от необходимото.
Тя изкриви устни в гримаса.
— Но сега се интересувам живо. Разкажи ми за Книгата. Какво представлява тя?
— Тя е сложно, подробно семейно дърво.
— На кое семейство?
— Дон Хосе Деванес бил патриархът, но през вековете името едва ли не се стопило всред другите.
— Векове?
— Описването на Книгата започнало през 1485, по време на испанската инквизиция. Семейство Деванес били едри собственици на земя в Южна Испания, били изключително богати. Инвестирали пари в задморски начинания и успехите им следвали един след друг. По онова време се носели клюки, че богатствата им идвали, защото притежавали дяволски сили, които привличали дукатите към тях. Семейството страняло не само от съседите си, но и от градовете и от кралското семейство и двора. Почувствали се застрашени едва когато инквизицията била на върха на мощта си. Местните свещеници разказвали какви ли не истории за тях, казвали, че могат да променят формата на нещата и да предсказват бъдещето. Някои от историите далеч превъзхождали и най-силното въображение.
— А някои били верни?
— Нямало съмнение, че членовете на семейството притежавали силни психически способности. — Направи гримаса. — И не са имали нужда от кристална топка, за да видят написаното на стената. Мъчение и смърт. Свещениците смятали ереста за вид магьосничество и из цялата област се носели различни отвратителни клюки за семейство Деванес. Томас де Торкуемада наскоро бил заел поста на главен инквизитор и изгарянето на хора на кладата станало едва ли не ежедневие. Семейството знаело, че единственият им шанс е да напуснат Испания и да се скрият, така че да не бъдат намерени. Хосе Деванес бил приготвил седем възможни убежища за семейството си и им дал дума да потеглят веднага, щом чуят, че срещу тях се образува случай.
— Къде?
— Англия, Шотландия, Ирландия, Дания, Германия. Разпръснал членовете на семейството из почти всички цивилизовани страни на света. Мислел, че така ще е по-безопасно за тях. Трябвало е да бъдат претопени, да се изгубят в културата на новите си родини, докато не настъпи време да могат да се върнат у дома.
— Книгата — подкани го тя да побърза с обясненията.
— Хосе знаел, че е възможно членовете на семейството да загубят връзка един с друг. Не искал това да се случи. Вярвал в силата на сплотеността. Затова създал Книгата, в която били записани имената, адресите, връзките и дори талантите на отделните членове. Щяло да бъде равносилно на катастрофа Книгата да попадне в ръцете на инквизицията, затова скрил Книгата вън от страната, предал я в ръцете на брат си, Мигел. Той бил единственият член на семейството, който знаел точното местонахождение на всичките убежища. Неговата работа била да поддържа Книгата, да посещава различните клонове на семейството и да събира новата информация относно раждания, смърти и така нататък. В онази епоха всеки човек с психичен талант се намирал в непрекъсната опасност. Повечето хора мислели, че времето на инквизицията бързо ще отмине, но тя продължила да измъчва и избива хората повече от триста години под една или друга форма. Ако възникнели проблеми, той трябвало да помага на различните клонове на семейството и да им намери ново и безопасно убежище. И постепенно той започнал да гледа на семейството си като на свещен съюз.