— Като Едмънд.
— В наше време отговорността за Книгата обикновено се поема доброволно. Потомството е разпръснато по целия свят и колкото повече време минава, толкова по-малко знаят един за друг членовете на семейството. Историята се предава само посредством ядрото му, които са потомци на Мигел Деванес. Макар че, доколкото знам, този клон е достатъчно многоброен. Семейството очевидно е плодовито.
— И откъде знаеш всичко това? Ти един от Деванес ли си?
Той поклати глава.
— Не знаех за тяхното съществуване допреди около петнайсет години. Майкъл Травис има библиотека, която е събирал в продължение на години и в която има всичко, свързано с психичните феномени. Той попаднал на документ, написан от свещеници, на които по времето на инквизицията била възложена задачата да проучат семейство Деванес. Той бил доклад относно странните способности на семейството и в него, не особено подробно, се споменавала Книгата.
— И как са разбрали те за нея?
— Не всички членове на семейството успели да избягат от Испания. Друг от братята на Хосе, Рикардо, бил заловен на границата. Бил жестоко измъчван и накрая разкрил всичко, което знаел, включително съществуването на Книгата. — Изкриви устни. — Свещениците били толкова добри в мъченията, колкото е и Молино. Семейството имало късмет, че Хосе не бил доверил всичко на Рикардо. Не бил му доверил и местонахождението на всичките убежища. Знаел за Книгата, но нищо друго, което да има ценност за Трибунала. Разбира се, те не му повярвали и той умрял по време на изтезанията.
— А Хосе Деванес?
— Той останал в имението, докато и последният член на семейството не бил настанен безопасно в чужбина.
— И после?
— Чул, че свещениците са тръгнали към него, за да го арестуват. Самоубил се, преди да могат да го разпитат.
— Точно като Едмънд…
— Хосе се бил превърнал в мъченик в очите на семейството. Спасил ги, дал им нов живот, а после ги защитил, като отнел живота си. Задачата да пазиш Книгата била не само чест, но се превърнала и в нещо като мит. Галахад и Ланселот не били нищо, сравнени с членовете на това семейство. Обаче митовете с времето избледняват и биват забравяни в полза на прогреса.
— Едмънд не е забравил.
— Не, той имаше нежна душа и беше пълен с идеали.
— И как Молино е разбрал за Книгата?
— Казах ти, че нахлу в жилището на Майкъл Травис, за да се опита да събере информация за майка ти. — Направи пауза. — Намерил записките за нея в същия доклад, който бил написан от Трибунала за семейство Деванес.
Тя замръзна.
— Какво?
— Майкъл беше сигурен, че Сара е наследник на някой от клоновете на семейство Деванес.
— Защо?
— Тя имала определени таланти, които били… необикновени. Той бил чувал за тях само във връзка с докладите на инквизицията. Вече бил изпратил хора, които да разследват и да се опитат да проследят ядрото на семейството, и първоначалните доклади били в онази папка.
— Доклади относно Едмънд?
Той поклати глава.
— Трябваха ми години, за да открия логичен кандидат за Пазач на Книгата. Няма да ти кажа колко фалшиви следи трябваше да проуча. Семейството се защитава. Накрая успях, защото започнах да следя докладите за нови психични феномени. Ако такива се появяха в пресата, имаше вероятност да става въпрос за член на семейството, който не знае, че е потомък на Деванес, а просто открива таланта си. И кой би се появил тогава, освен член на основното семейство, който би се опитал или да заглуши историята, или да я накара да звучи неправдоподобно.
— Едмънд?
— Не. Всеки път беше различен човек. Но аз наблюдавах и си водех бележки и накрая успях да направя списък на вероятни членове на семейството. Повечето от тях като че ли не поддържаха връзка едни с други, но намерих един мъж, който беше различен. Той като че ли познаваше всички и беше непрекъснато в движение.