— И ето как Молино също е открил Едмънд?
— Не знам. Може и да е започнал по този начин. Но подозирам, че хората му са открили някой член на ядрото на семейството и са го принудили да проговори. — Изкриви устни. — Защото беше по-бърз. Молино откри Едмънд Гилъм два дни преди мен. — Изруга тихо. — Закъснях само с два проклети дни.
— Молино сигурно е луд, знаеш ли. Не съм виждала друг човек, обладан така от злото.
— Грозно. Много грозно явление. Обсебен е още от амбицията да открие Книгата. Питър Сиена е довереният човек на Молино, но мисля, че това се дължи единствено на банковите сметки.
— Банкови сметки?
— Говори се, че в книгата също така са записани номера на швейцарски офшорни банкови сметки, които са на различни членове на семейство Деванес. Казах ти, че Деванес се справяли блестящо с инвестициите. Можеш да си представиш колко се е увеличило богатството им през годините. А много пари винаги крият опасност. Привличат вниманието, а това е последното, което семейството иска. Те отклонили известна част от парите в други, анонимни, сметки и ги засекретили. Щели да ги използват само ако са им нужни.
— И всеки, който стигне до Книгата, ще има достъп и до тези сметки — каза Мегън. — Ще е, като да откриеш златна мина.
— И се обзалагам, че Сиена много иска той да е този човек — каза мрачно Грейди. — Чух, че се стреми да направи достатъчно пари за разкриването на собствена компютърна и медийна мрежа. Той няма гангстерско минало като Молино, но е сноб. Мисли, че е прекалено умен да работи за когото и да било, освен за себе си. Молино обаче не дава и пет пари за сметките.
— Каза, че той твърдо вярва във вендетата? — Тя поклати недоверчиво глава. — Неговата цел е да унищожи семейството, така ли?
— Той мразеше майка ти. Мрази и теб. Да, мисля, че би убил всеки, свързан с теб. И това ще му достави наслада. Както казах, обсебен е от злото и от идеята да унищожава. Синът му Стивън беше единственият, когото обичаше, а Сара му го отне.
— Измъчването на Едмънд извикваше радост в душата му — каза тя тихо. — Аз не можех да го проумея. Тези чувства са ми… чужди. Беше толкова различно от онова, което чувстваше Едмънд. Той просто се опитваше да издържи и да не измени на дълга си.
— Така ли гледаше той на Книгата — като на свой дълг?
— Да, непрекъснато мислеше, че няма право да позволи да го пречупят. Че трябва да защити всички. — Тя почувства бликналите в очите й сълзи. — Беше като Хосе. Даде живота си за тях.
— И теб те боли, боли те толкова много заради него — каза той грубо. — За бога, та ти дори не го познаваше.
— Познавах го. След изминалата нощ няма човек, когото да познавам по-добре. — Гърлото й беше сухо. Протегна ръка към гарафата с вода. — И той ме познаваше. Поне знаеше за мен. Към края говореше на Молино за мен, опитваше се да го убеди, че аз не съм заплаха за него. Аз не разбирах за какво говори.
— Книгата. Вероятно е мислел, че в Книгата ще има информация за теб.
— Не знам. В онзи момент беше трудно да разбереш какво изобщо казва. Но вярвам, че се опитваше да ме защити. — Ръката й трепереше и се наложи да остави гарафата на масата. — Бях непозната за него, но той продължаваше да се грижи да не бъда наранена. А през цялото време Молино му причиняваше адска болка.
Грейди я гледаше с присвити очи.
— Кажи ми точните думи, които използваха той и Молино.
Тя поклати глава.
— Не мога да си спомня. Говориха много, но всичко е като неясно петно в паметта ми. Трябва да помисля. — Пое си дълбоко дъх и изправи гръб. — Но не сега. В момента няма нищо по-важно от това да намеря Книгата. Няма да позволя Молино да сложи ръце върху нея. По-скоро ще го пратя в ада. — Стисна решително устни. — Трябва да си доволен. Нали затова ме доведе тук?
— Мислех, че ако гласовете ти помогнат, ще можеш да ми кажеш точното й местонахождение.
— О, гласовете винаги ми помагат. Колко си умен, Грейди.
— Имаш право да си изпълнена с горчивина — каза той уморено. — Не те обвинявам. Аз направих своя избор. Направих, каквото сметнах за най-добро, но то не беше най-доброто за теб.
Тя отвори уста, за да изрази съгласието си, после отново я затвори. Беше очевидно, че той не иска да я подлага на това мъчение. Какво решение щеше да вземе тя, ако знаеше, че Молино може да открие и унищожи толкова много невинни хора?