— Знам защо Книгата беше важна за Едмънд, но защо ти си така обсебен от нея? Каза, че не си от семейство Деванес?
— Самозащита. Ако въобще има нещо, което съм научил, то е, че повечето хора се страхуват от онова, което не разбират, и че инстинктът им подсказва да ударят първи. Инквизицията ни е дала урок, който трябва да помним. За нас е много по-безопасно да останем в сянка, отколкото да сме в светлината на прожекторите. Молино не е разумен човек и не може да се предвиди какво ще направи, ако стигне до Книгата. — Направи пауза. — Нито какво ще направи семейството, принудено да се защитава и да отмъсти.
— Да отмъсти?
— Не ме разбирай погрешно. Обзалагам се, че повечето от тях ще бъдат объркани жертви на своя талант като майка ти. Само дето не искам тези жертви да бъдат притиснати в ъгъла от Молино. — Стисна устни. — Знам какво трябва да направя.
Щеше да се съпротивлява. И Мегън би направила същото.
— Можеше да ме предупредиш какво да очаквам в онзи фургон.
— Аз самият не знаех какво да очаквам. Казах ти, че нашите знания за Слушателите са ограничени. Знаех само, че ще е отвратително. Опитах се да те предупредя.
Да, така беше.
— Е, сега знаеш повече от…
Звънна мобилният телефон на Грейди. Той погледна екрана.
— Харли.
Прие обаждането и известно време само слуша.
— Добре, тръгваме веднага. Ще се срещнем на летището. — Затвори и бутна стола си назад. — Съжалявам, нямаме време за десерт. Трябва да изчезваме оттук. Информаторът на Молино от цирка му се е обадил преди десет минути. Негов човек вероятно вече е тръгнал насам.
Тя се изправи и тръгна към спалнята.
— Ще взема куфарите си. Ще са ми необходими само няколко минути. Но така няма да имаш време да подготвиш документите ни.
Той смръщи вежди.
— Ще влезем в Щатите със същите, с които излязохме от страната.
— Но ние няма да се върнем в Щатите. Още не.
Той я изгледа с присвити очи.
— А къде ще отидем?
— В Мюнхен, Германия.
— Защо?
— Защото там е Книгата. — Спря се на прага. — Поне се надявам още да е там. Едмънд не е имал възможност да я предупреди.
— Кого?
— Рената Вилгер. Дал й я да я пази при последното спиране на цирка в Мюнхен. По онова време бил неспокоен, а бил свикнал да се доверява на инстинктите си.
— Сигурна ли си?
— О, да. — Усмихна се безрадостно. — Не е възможно да съм сбъркала. Той не каза нищо на Молино, но всичките му чувства бяха фокусирани върху нея, когато си преряза гърлото. Молеше се за нея.
— Знаеш ли нещо друго за мястото…
— Нищо — прекъсна го тя. — Оставям нещата на теб, Грейди.
— Точно така.
Когато тя затвори вратата на спалнята, той вече набираше нечий номер.
Харли ги посрещна още със слизането им от наетата кола.
— Бързо пристигнахте. Едва успях да уредя чартърния полет. — Направи гримаса. — Не ми беше лесно, защото не можех да кажа докъде ще летим. Заподозряха ме в терористични намерения. Трябваше да приложа момчешкия си чар, за да ги убедя в противното. — Обърна се към Мегън. — Изглеждаш много по-добре от последния път, когато те видях. Хрумвало ли ти е някога, че ще е много по-здравословно да стоиш далеч от Грейди?
Тя се усмихна.
— Да.
— Къде е самолетът? — запита Грейди. — Обади ли се на връзката си в Мюнхен, Байъл, да ни посрещне с документите?
— Хангар номер четиринайсет. — Тръгна към пистата. — Байъл ще ни чака, като слезем от самолета. Сега Мегън ще е Ела Щайнберг. Аз съм Хенри Хигуърт. — Усмихна се. — Исках да променя името си на Хигинс, но се страхувах, че някой ще види връзката с Пигмалион и ще ни причини главоболия.
— Това не е игра, Харли.
— Тъжно. Винаги съм се опитвал да намаля товара ти. — Направи знак към лиъра, спрян пред хангара. — Ето го самолета. Хубав е, нали?
— Красив е — прошепна Мегън. — Помоли ли човека си в Мюнхен да се опита да намери Рената Вилгер?
— Да, но той вероятно няма да разполага с почти нищо, когато пристигнем. — Отстъпи встрани, за да може Мегън да се качи първа в самолета. — Не ни даде много време да реагираме, Мегън.
— Не бях сигурна, че въобще ще ви кажа нещо. Не знаех дали няма да е по-безопасно и за мен, и за Рената, ако се опитам да я открия сама.