Пухени матраци и горещ шоколад в сребърни чашки.
Мегън се усмихна, когато излезе от банята след душа. Таблата с горещия шоколад беше оставена на ниската табуретка пред дивана, а кувертюрата на леглото беше отметната, за да разкрие снежнобелите чаршафи.
— Прекрасно. — Грейди се подпираше на рамката на вратата, съединяваща двете стаи. — Поръчах шоколада, защото Харли би се радвал да го опиташ. — Погледът му я обходи от главата до петите. — Изглеждаш доволна.
Мегън стисна силно краищата на халата, който я обгръщаше.
— Харли направи пропуск, като забрави да спомене меките хавлиени халати. — Отиде до табуретката и напълни една чаша с горещ шоколад. — Ти искаш ли?
— Не, благодаря. Исках само да се уверя, че ти си настанена удобно. Факсът от Майкъл трябва да пристигне всеки момент, ще ти го донеса.
— Добре. Обадих се на доктор Гарднър, но той каза, че още не разполага с нищо. Състоянието на Филип е същото. Обаче Гарднър има предчувствие, че нещо става с него.
— Какво?
Тя смръщи вежди.
— Не мисля, че той знае. Не можах да го накарам да изплюе камъчето. Каза обаче, че е развил интуиция по отношение на пациентите като Филип. Мисли, че нещо се… размърдва. Каза, че ще ми се обади, когато разполага с нещо конкретно.
— Аз вярвам в интуицията. Поръчах ти супа и сандвич за по-късно. Вероятно няма да пожелаеш нищо повече, щом веднъж започнеш да четеш изпратеното от Майкъл.
Тя кимна.
— Шоколадът е богат на енергия. Няма да съм гладна.
Искаше й се той да я остави сама. Усещаше присъствието му прекалено осезателно, а в момента се чувстваше уязвима. Нежното докосване на халата до кожата й при движение беше чувствено, провокиращо. Това беше лудост. Така се чувстваше по-изложена на погледа му, отколкото ако беше гола.
По дяволите, човек трябва да признава истината. В момента всяка материя и всяко докосване щяха да бъдат възбуждащи. Държеше се като разгонено животно. Сведе поглед към течността в чашата.
— Не искам да бъда грижа и притеснение за теб. Предлагам да се обадя на обслужване по стаите, когато съм готова. Какво ще кажеш?
Той се усмихна язвително.
— Защо ми се струва, че искаш да се отървеш от мен? — Поклати глава, когато тя понечи да каже нещо. — Всичко е наред. Ще бъда добро момче и ще се грижа за теб само когато пожелаеш. — Понечи да се обърне и да влезе в стаята си, но после отново се обърна с лице към нея. — По дяволите, ако го направя.
Стигна до нея само с три широки крачки. Дланите му се сключиха около гърлото й.
— Не замръзвай така в близост до мен. — Тъмните му очи блестяха безразсъдно. — Няма да взема много. Искам само да те докосна за минута. — Пръстите му се движеха бавно нагоре-надолу от двете страни на шията й. — После ще те оставя да ме отпратиш.
— Но аз не искам да ме… докосваш.
Това беше лъжа и той сигурно го знаеше. Кожата й гореше, усещаше всяко негово движение като изгаряне. Навлажни устни.
— Отначало помислих, че искаш да ме удушиш.
— Винаги съм мислил, че имаш най-красивата шия. Дълга, нежна, мека, а кожата ти е толкова тънка на ямката, че усещам пулса ти, когато си развълнувана.
— Малко е странно да имаш за фетиш нечия шия — каза тя неспокойно. — Сигурен ли си, че нямаш никаква връзка с Трансилвания?
— Не знам за такава. Доволен съм, че не се съпротивляваш усилено — каза той с надебелял глас. Лицето му беше зачервено, тя усещаше топлината, която тялото му излъчваше. — Слава богу. Имам нужда от това. Не е достатъчно, но поне е нещо.
Беше поставил длани на ключиците й, а палците му бавно галеха вдлъбнатинката между тях. Тя искаше ръцете му да се спуснат по-надолу, да се плъзнат под халата й, да я докоснат. Тялото й беше готово, гърдите й бяха наедрели. Инстинктивно се приближи към него.
— По дяволите. — Дланите му стиснаха по-силно гърлото й за секунда, после той отпусна ръце покрай тялото си. Отстъпи назад. — Не. По-късно.
Тя го гледаше шокирана.
— Какво?
— Ще прочетеш проклетия доклад тази вечер. И не искам по-късно да ме обвиниш, че съм опитал да отвлека вниманието ти. Искам всичко между нас да е ясно.
Първо я обзе смущение, което прерасна в гняв.
— Тогава защо, по дяволите, ме докосна, копеле? Играеш си с мен? Опитваш се да ме контролираш? Кой те е молил? — Отстъпи назад, отдалечи се от него. — Изчезни оттук!