— Да те контролирам? Не, нищо подобно, канех се да те вкарам в леглото си. А може би точно това трябваше да направя! — процеди той през зъби. — И щеше да ти хареса. Ти вероятно си най-чувствената жена, която съм срещал. Защото аз би трябвало да знам. Свързан съм с теб вече толкова години. Сексът ти доставя огромно удоволствие. Просто не исках, когато си спомняш, да… О, по дяволите!
Вратата се затръшна след него. Тя трепереше. Беше й горещо, но я побиваха тръпки, сякаш беше в треска. Сигурно беше от силата на гнева. Не, не биваше да лъже себе си. Болеше я от разочарование. Тялото й беше готово, възбудено, горещо и… празно. Той можеше да върви по дяволите. Сви се на кълбо във фотьойла с крака под тялото. „Недей да трепериш. Не мисли колко много го желаеш, колко много искаш секса с него. Възбудата скоро ще утихне.“
А ще може ли някога да го погледне, без да си спомни докосването му! А дори не си беше легнала с него. Той само я беше погалил. А сърцето й биеше толкова тежко, толкова учестено, че й беше трудно да диша.
Дяволите да го вземат!
След час на вратата тихо се почука. Тя не отговори.
— Мегън, отвори. Нося ти подаръци.
Гласът на Харли. Стана и отвори вратата. Той й се усмихна и й подаде дебела папка.
— Факсът. Докладът на Трибунала, за който си помолила Грейди. Помоли ме да ти го предам. Каза, че има още две страници, но ще ти ги даде, след като прочетеш доклада.
— Благодаря ти. Не очаквах да те видя тази вечер. Каза, че ще си прекалено зает.
— Опитах се да открия първите две Рената Вилгер, но не стигнах доникъде. Обаче разполагам с обещаваща следа, по която ще тръгна довечера.
— Довечера?
— Тази Рената Вилгер работи за международна брокерска компания и от онова, което съм открил досега, тя има удивителни способности — предвижда безпогрешно възможните продажби на недвижими имоти, както и положението на стоковата борса. Не би ли казала, че е възможно това да е отражение на така наречените психични таланти?
— Възможно е. Но нима компанията работи и нощно време?
— Управителят на жилищната сграда, в която живее, каза, че тя е работохоличка и рядко се прибира у дома си преди полунощ. Така че ще тръгна след час или два, за да се свържа с нея. Но Грейди ме помоли първо да дойда при теб, а после да вечерям с него. — Повдигна вежди. — Предполагам, че ти няма да вечеряш с нас?
Тя поклати глава.
— Трябва да прочета доклада.
— Според думите на Грейди, някои от описанията на изтезанията могат да предизвикат кошмари. Звънни ми на мобилния, ако искаш сандвич по-късно. Грейди не иска да се обаждаш на обслужване по стаите. — Той й отдаде присмехулно чест и затвори вратата след себе си.
Мегън сведе поглед към папката. Пет пари не даваше дали докладът ще й причини безпокойство. Поне щеше да й осигури нещо, върху което да се съсредоточи. В момента имаше нужда от нещо, което да отвлече вниманието й от Грейди. Седна, отвори папката и извади първата страница.
„Пиша това на дванайсетия ден от месец юни в година 1485 по заповед на Томас де Торкуемада, Главен Инквизитор, относно неговото справедливо и свещено разследване на семейство Деванес, всички, от които до един са еретици.“
— Е, поне не запрати папката в лицето ми! — каза Харли, докато прекосяваше стаята, за да стигне до минибара. — Стори ми се малко напрегната. Какво, за бога, си й направил?
— Нищо. — Наля си питие. — А и не е твоя работа.
— Разбира се, че е. Щом се налага да зарежа собствената си работа, за да дойда тук и да играя ролята на момче за всичко. Трябва ли да остана, докато стане време да й дам онези последни две страници?
— Не, тя ще иска да говори с мен за тях.
— Какво облекчение! — Вдигна слушалката на телефона. — Какво искаш да поръчаш за вечеря?
— Каквото и да е.
Взе чашата бърбън и отиде до прозореца, погледна към улицата долу. Нямаше и капчица съмнение у него, че тя ще приеме доклада. Той просто не искаше да добави допълнително напрежение у него с появата си. Защото се беше проявил като удивително нетактичен човек. Трябваше или да не я докосва въобще, или да премине границата и да я отведе в леглото. Защо не бе могъл да го направи?
Защото много отдавна и много силно му се искаше да я докосне. Защото, след като прочетеше доклада, тя щеше да подложи на съмнение всичко, което той беше казал или направил.
— Погрижи се само да има достатъчно кафе. Нощта ще бъде дълга.