— Аз? Смешно. — Помисли си обаче, че на света се срещат и по-невероятни истории от тази на Грейди. — Не ме окуражаваш особено.
— Ако дарбата е, както казва Рикардо, монета с две лица, тя може да бъде или отвратителна, или прекрасна. Тъй като нямаме конкретно доказателство за преимуществата и недостатъците, ти сама ще трябва да ги определиш. Ако не избереш да си затвориш очите, да пренебрегнеш истината, както направи Сара.
— Майка ми беше щастлива, направи и мен щастлива. Може би в това е истината.
Той се усмихна.
— Не ме засипвай с тези глупости. Не те виждам като човек, който бяга от реалността.
Онова, което той наричаше реалност, беше смущаващо, предизвикваше страх. Тя не искаше да се крие, но имаше нужда от време да свикне с идеята, да реши на каква част от казаното ще повярва и какво ще предприеме. Изправи се и протегна ръка.
— Дай ми последните две страници.
— Не ми вярваш? — Той отиде до бюрото и взе листовете от факс машината. — На всяка цена ги прегледай внимателно.
Тя вярваше, че казаното от него е истина.
— Трябва да се уверя сама. Понякога интерпретацията променя всичко. Да прочета сама, е единственият начин да поема информацията. — Взе листовете и се обърна към вратата. — Лека нощ, Грейди.
— Ако имаш нужда от мен, ще бъда тук — каза той тихо.
— Благодаря ти.
Ако имаш нужда от мен. Тези същите думи щяха да имат напълно различен смисъл по-рано вечерта — в момента, когато се беше изгубила в лабиринта на сексуалността. Усмихна му се леко, едва доловимо, през рамо.
— Колко бързо се променят нещата.
— Никога нищо не се променя. — Произнесе думите твърдо, едва ли не грубо. — Всъщност. Окуражи ме само малко и ще те вкарам в леглото за секунда. Но не съм достатъчно глупав да мисля, че имам шанс, докато си така разтревожена. Мога да почакам.
Тя беше шокирана.
— Очевидно ти давам прекалено явни доказателства за чувствителност.
— Чувствителност? Долавям ясно всяко твое чувство. Господи, как ми се иска да те утеша! Но ти се пазиш от мен, защитаваш се от мен като от враг. Не искаш да приемеш утехата ми. Така че ще взема това, което мога. Ти обичаш секса. Това ме устройва чудесно. Мили боже, даже повече от чудесно!
Тя изведнъж си спомни описанието на Пандорите, направено от Рикардо.
— Не вярвай на всичко, което четеш. Аз не съм Пандора и сексуалността ми е нормална и здравословна.
Той направи гримаса.
— Виждаш ли? Защитаваш се. Страхувах се, че точно така ще стане, след като прочетеш доклада на Трибунала.
— По дяволите, ти току-що ми каза, че е възможно да съм ходеща бомба, която може да избухне всеки момент. Имам право да се защитавам.
— Да, така е. Но не и с мен. Аз съм на твоя страна. Повярвай ми, освен че съществува възможността да си Пандора и да притежаваш нейните характеристики, мисля, че си красива и нормална във всяко едно отношение. Не ме интересува какво пише в онзи доклад. Но не мога да отрека факта — знам, че обичаш секса. Свързан съм с теб, усещам го. И каквото и да поискаш, ще ти го дам — добави, като подчерта всяка дума: — И е по-добре да излезеш, преди да съм започнал да мисля прекалено много за секс с теб. В момента границата между съчувствието и еротиката е доста неясна за мен.
Еротика. Пръстите на Грейди милват шията й. Тялото й се променя, напряга се, оживява.
— Не се тревожи. Излизам. Лека нощ.
Затвори вратата след себе си само след няколко секунди. Нямаше нужда сексуалността да се прибавя към ребуса. Беше едновременно объркана и разтревожена. Да, в известен смисъл, връщането към земните, житейски неща, й беше помогнало след разговора за Пандора и за ужаса, преживян от майка й. Дали пък намерението на Грейди не беше точно такова? Той беше умен, а и я познаваше много добре.
Не анализирай, не се опитвай да извиниш Грейди, помисли си. Трябваше да прочете последните страници и после да помисли какво означават те за нея. Дали щяха да й се сторят крайно невероятни? Да, но нали в началото смяташе за невероятно тя самата да е Слушател. Дали скептицизмът й не се базираше на страх? После се беше примирила с това. Грейди й беше казал, че успява да контролира психичните си дарби. В това имаше смисъл. Не можеше да се остави да бъде тероризирана от собствената си безпомощност. Беше победила страха от Слушането. Е, почти. Но щеше да го преодолее напълно.