Тя замръзна, погледът й обходи мъжа, застанал на няколко метра от нея. Напрегна се, готова да скочи, ръката й се стрелна към оръжието, изпуснато от Фалбон.
— О, Боже! — Той извади пистолет от джоба на якето си. — Не съм заплаха за теб, но със сигурност не искам да пострадам като бедния човек, който лежи на тротоара, Рената. А сега, ще тръгнем ли по-бързо? Не искаш полицията да те разпитва, нали? Аз със сигурност не искам да разговарям с тях.
— Кой си ти?
— Джед Харли. И не съм свързан с Молино. За да го докажа, ще забравя, че направи опит да вземеш оръжието, което лежи на земята. И ще сваля моето веднага щом имаме възможност да поговорим. Сключихме ли сделка?
Тя сви рамене.
— Разбира се. Ще бъде много глупаво от моя страна… — Тя се наведе бързо, удари го през коленете и го събори на земята. И в следващия миг беше върху него.
— Не, мадам…
Той я удари с опакото на ръката си и я запрати на земята. Зави й се свят. Тя разтърси глава и протегна ръка към пистолета, който все още беше на земята до трупа на Фалбон. Той го достигна преди нея и го запрати надолу по улицата. Тя го ухапа по ръката и се опита да вземе пистолета, който той държеше.
— Ауч! Ти изглежда си една малка канибалка!
Удари я по слепоочието с дръжката на пистолета. Тя изпита силна болка. Трябваше да я игнорира. Нападна го отново, целеше се в сънната артерия. Той хвана ръката й, завъртя я рязко, хвана я за гърлото и дръпна болезнено главата й назад.
— Чуй ме. Мога да ти счупя врата. Не искам да го правя.
— Защото тогава ще съм безполезна за теб — каза тя ожесточено. — Няма да мога да ти кажа онова, което искаш да знаеш.
— Не, няма да го направя, защото заповедите, които съм получил, са да те пазя от Молино. Да запазя живота ти, за да можеш да разговаряш с Нийл Грейди. Няма да е правилно да ти счупя врата. — Добави с копнеж: — Макар че може би си струва да го направя.
Може би, ако го сриташе отзад, той щеше да отпусне малко хватката, а това беше достатъчно да… Той въздъхна.
— Няма да се предадеш, нали? Мисля, че ще се наложи да приложа други методи. — Хвана я за ръката. — Престани да се съпротивляваш. Защото ще си получиш заслуженото. — Тя почувства как той я кара да сключи ръката си около нещо твърдо, метално. После я пусна и отстъпи назад. — Добре, давай.
Тя втренчи поглед в пистолета, който той беше поставил в ръката й.
— Какво правиш?
— Ти очевидно трябва да имаш преимущество, в противен случай не искаш да чуеш нищо. — Разпери ръце. — Аз съм оставен на твоята милост, Рената Вилгер.
Тя смръщи вежди.
— Пистолетът празен ли е?
Той се усмихна.
— Мили боже, вярвам, че си разочарована. Да не е прекалено лесно за теб? Не, пистолетът е зареден. Какво ще правиш сега?
Не беше сигурна. Ходът му я изненада, не беше подготвена за такъв обрат. Очевидно беше, че той иска да я обърка, да я обезвреди умствено, ако не физически. Обаче тя не познаваше мъж, който би поел доброволно такъв риск.
— Може ли да направя предложение? Прекъснах те, докато претърсваше джобовете на този мъртвец. Защо не продължиш?
— Взех паспорта му. Името му е Фалбон. Това ми е достатъчно, за да го проследя.
— Тогава защо не напуснеш сцената на местопрестъплението и не дойдеш с мен в „Шератън“, за да се видиш с Грейди и Мегън Блеър?
— Не смятам, че е престъпление да убиеш някой от хората на Молино. — Очите й изведнъж се разшириха. — Мегън Блеър? Тя е тук, в Мюнхен?
— В хотела е. — Той я изгледа с присвити очи. — Откъде познаваш Мегън? Това има ли някакво значение?
Тя не отговори на нито един от въпросите му.
— По дяволите, тя не бива да е близо до мен. Възможно е да е довела Молино тук.
— Кажи й го сама, тогава. Защото тя няма да послуша мен. Ще й звънна. — Извади телефона си, като се погрижи тя да види, че не е оръжие. — О’кей?
Тя се колебаеше. После кимна.
— Обаче няма да вляза в хотела. Кажи й, че ще се срещнем в парка от другата страна на улицата.
— Много умно. — Набра номера. — Грейди, трябва да се срещнем с теб и Мегън в парка срещу хотела след около час. Ще доведа Рената Вилгер.
Слуша известно време, после се усмихна. Погледна първо Рената, която продължаваше да държи пистолета насочен в него, а после мъртвеца, проснат на тротоара.
— О, да, сигурен съм, че точно тази Рената Вилгер ни трябва.
Харли ги чакаше, застанал под светлината на лампата, близо до една от пейките. Беше сам. Разочарование обзе Мегън.