— Мегън Блеър… — повтори замислено Марк. — Ти каза, че е възможно тя да те потърси.
— Беше само един от възможните сценарии, които разигравах. Резултатът зависеше от това, дали ще дойде заедно с Грейди. Така стана. Иска да използва Книгата, за да залови Молино.
Марк се засмя тихо.
— Невероятно. Но поне има ясно определени цели. Можеш ли да намериш начин да я използваш?
— Може би. — Мълча известно време. — Тя е Слушател, Марк. Била е с Едмънд в края му. Било е… ужасно.
— Подозирахме го.
— Но не знаех със сигурност. — Опита се да запази гласа си спокоен. — Тя каза… че той се молел за мен.
— Той непрекъснато се молеше да се окажеш достатъчно силна да опазиш Книгата.
— Не мисля така.
— Рената.
— Добре съм. Това просто ми дойде като шок. — Прочисти гърлото си. — А ти знаеш, че винаги ще се старая да опазя Книгата.
— Тогава намери начин да използваш Мегън Блеър. Молино е прекалено близо.
— Тя е от семейството, Марк.
— Но говорим за Молино, Рената.
Той беше прав, разбира се. Мегън Блеър вече беше подложила на риск безопасността на Рената, както и тази на Книгата, с идването си тук. Трябваше да пренебрегне инстинктите си, за да защити членовете на семейството. Понякога трябва да се правят жертви.
— Знам, че трябва да го заловим. Няма да те проваля.
— Не мен ще провалиш, а семейството. Сигурен съм, че никога няма да го направиш. Обади ми се, ако имаш нужда от помощ. Ще дойда, каквото и да ми струва това. — Той сложи край на разговора.
Да, тя знаеше, че Марк винаги би й помогнал. Но решенията му понякога бяха прибързани и рисковани и тя не искаше, за нищо на света, той да е по петите на Мегън Блеър. Щеше първо да се опита да се справи сама.
Беше почти четири часът сутринта, когато Мегън и Грейди се върнаха в хотела.
— Можеш да поспиш само два часа — каза Грейди, докато Мегън прекосяваше всекидневната, за да отиде до спалнята. — Рената ни даде малко време, като ни отърва от Фалбон, но не знаем колко информация е успял той да предаде на Молино. Ако Молино знае, че сме в Мюнхен, по-добре да напуснем града.
— Не и без Рената Вилгер — каза Мегън. — Няма да я изоставя. Можем да намерим и друго място тук, в Мюнхен. — Отвори вратата. — Ти искаше Книгата. И ще я вземем.
— А ти искаш да защитиш избраната от Едмънд Пазителка на Книгата.
— Той се молеше за нея — отговори Мегън. — И на молитвите му ще бъде отговорено. — Вратата се затвори след нея.
Господи, колко съм уморена, помисли си, докато вървеше към банята. Обаждането на Харли я беше събудило от дълбокия й сън, но се чувстваше емоционално по-изтощена отпреди. Книгата започваше да заема централно място не само в мислите й, но и в живота й, както беше и с хората около нея. Започваше да приема митични размери, а беше само книга, по дяволите. Хората не би трябвало да са готови да умрат за една книга. Но хората не трябваше и да са готови да убият за една книга, както беше с Молино.
Какви мисли се въртяха из главата й? Независимо колко усилено се опитваше да намали значението на Книгата, тя очевидно имаше въздействие върху живота на хиляди хора, в противен случай Едмънд не би умрял за нея.
Изми лицето си и започна да се съблича. Престани да мислиш за това, каза си. Поспи няколко часа и ще си готова да продължиш.
Не, преди да се върне в леглото, щеше да се обади да провери какво е състоянието на Филип. Вероятно беше глупаво да продължава да се надява, да мисли, че за него има шанс, но не, тя нямаше да се откаже.
Пандора оставила надеждата в онази проклета кутия, когато пуснала всички други духове навън.
Е, тя не беше Пандора, никога нямаше да бъде Пандора, щеше с всички сили да продължи да се надява за Филип.
Глава 13
— Рената е отседнала в малка вила в края на града — каза Харли, когато Грейди вдигна телефона на другия ден. — Веднага щом слънцето изгря, започнах да търся място наблизо за теб. Наех вила на около миля от нейната. — Издекламира набързо адреса. — Ще я държа под око, докато дойдеш. А после наблюдението ще поемеш ти, за да мога да подремна. — И сложи край на разговора.
— Къде е тя? — запита Мегън веднага щом се показа от спалнята си.