— Чела съм за неговия опит да стане родоначалник на расата на господарите.
— Тогава можеш да си представиш от каква радост е бил обзет, когато е попаднал на доклада на Трибунала. Това означавало, че няма да се наложи да изчака хода на еволюцията. Можел сам да създаде своята раса от господари. Смятал себе си ако не за бог, то поне за богоподобен. Искал бе да открие членовете на семейство Деванес и да ги застави да се сношат със синеоките арийци. Искал, също така, да използва дарбите на семейството, за да подсили диктатурата си, да я направи несъкрушима. — Поклати глава. — Бил готов дори да рискува чистотата на кръвта, за да постигне умственото превъзходство на бъдещата раса. Разбира се, това означавало да намери разпръснатите по целия свят членове на семейство Деванес. Затова изпратил Химлер на лов за вещици. Той трябвало да разследва миналото на всеки човек, надарен с психични способности, за да разберат дали е свързан със семейство Деванес. Химлер открил документи, които го отвели до моя прапрадядо Хенрих Шнайдер. — Устните й се изкривиха в горчива гримаса. — За нещастие, той не бил добър за разплод. Бил евреин, което увеличавало риска от замърсяване на расата. Но имало шанс да знае къде са другите, по-приемливите, членове на семейството. Арестували го. Не само него, но и цялото му семейство, и ги изпратили в Аушвиц. Убили съпругата и двете му деца пред очите му, защото отказвал да издаде местонахождението на Книгата.
— Мили Боже!
— Той не знаел къде е тя. Не бил нейният Пазач. Години наред бил подложен на глад и мъчения. Когато го освободили от лагера в края на войната, бил в такова лошо състояние, че починал след няколко месеца. Но през военните години ние успяхме да изведем по-голямата част от семейство Деванес вън от Германия, в сравнителна безопасност. Шестстотин двайсет и пет души пресякоха границата, намериха нов живот в други страни. — Добави преднамерено: — Защото ние знаехме имената и адресите им. Защото имахме Книгата. По света винаги ще има хора като Торкуемада, Молино и Хитлер. Ние просто трябва да сме готови за тях. — Поднесе чашката към устните си. — За да можем да смачкаме тези копелета като хлебарки.
— Струва ми се, че ти бягаш от тези хлебарки.
Тя сви рамене.
— Права си, с това също имам проблем. Обещах на Едмънд, че няма да рискувам Книгата. И ще удържа обещанието си. — Добави: — Но няма да позволя на Молино да живее след онова, което причини на Едмънд. Така че, използвайте ме, за да вкарате кучия син в капана.
— Не.
— Помисли си. — Остави чашката на плота. — Ще ти дам ден или два, за да промениш решението си. Знаеш къде да ме намериш.
— Ако не решиш отново да избягаш през мазето — каза Харли някъде иззад Мегън. — Позволих си да вляза, след като изчаках достатъчно. Дискретно. Тя очевидно искаше да разговаря с теб насаме. — Погледна от Рената към Мегън. — Свършихте ли с обсъждането? Ще я изпратя обратно до вилата.
Рената наклони глава.
— Знаел си за прохода, който води вън от мазето?
— Повечето от тези вили имат такива проходи. Говорих с човека, който ми даде под наем тази вила, и той ми каза, че твоята е много интересна. Затова и избрах такова място, откъдето да можех да наблюдавам и главния вход, и изхода на тунела.
— Много умно от твоя страна — каза тя бавно.
— Да, понякога имам проблясъци. — Той погледна Мегън. — Ти не ми отговори.
— Вярвам, че Рената каза всичко, което искаше да каже.
— Тогава ще я заведа у дома й. Не мисля, че трябва да помолим Грейди да наблюдава вилата й. Няма кой знае каква полза. Влязох вътре, след като я видях да идва тук, там има достатъчно техническо оборудване и оръжия дори в сравнение с филмите за Джеймс Бонд.
Мегън вдигна вежди.
— Братовчедът Марк?
— Разбира се — отговори Рената простичко. — Той вярва, че човек трябва да е готов за всякакъв случай. Той ме обучава, откакто родителите ми умряха.
— Обучава те как да пазиш Книгата?
— И как да оцелея, да се пазя от хора като Молино. — Тръгна към входната врата. — Снощи, след като се прибрах във вилата, се свързах с Марк и го помолих да открие кого ще използва Молино сега, след като Фалбон е мъртъв. — Отвори вратата. — Молино вероятно вече е изгубил търпение и ще действа прибързано. — Погледна през рамо към Мегън. — А в бързината е възможно да допусне грешки. Вероятно няма търпение да сложи ръце върху мен. И така дава възможност на нас.