Мегън поклати глава.
— Няма да рискувам живота ти.
Рената поклати гневно глава.
— Ти не разбираш. Аз го искам.
Мегън отново поклати глава.
— Упорита си. — Мълча няколко секунди. — Чувствам се… развълнувана от твоята загриженост, но тя донякъде ми пречи. Много отдавна никой не се е грижил за мен, не се е опитал да ме защити. — Посочи Харли с пръст. — Ако ще дойдеш с мен, да вървим. И ако отново се опиташ да влезеш във вилата ми, докато ме няма, ще се изненадаш неприятно. Лесно е да поставя някакъв капан. Преди не те предупредих, но сега си предупреден.
— Така е. — Харли тръгна след нея. — Ще се върна след няколко минути, Мегън.
Мегън загледа как вратата се затваря след тях. По дяволите, Рената беше труден човек, а и не искаше да им сътрудничи. Беше нарекла Мегън упорита, но тя самата беше буквално твърдоглава. Искаше всичко да се развива според нейните желания, нямаше намерение да се вслуша в гласа на разума. А ако послушаха Рената, тя щеше да попадне право в ръцете на Молино. Защо не позволеше на Мегън и Грейди да вземат Книгата и да я използват, вместо да поставя себе си в опасност? Животът е скъпоценен, все пак.
Мегън обаче започваше да разбира страстта и предаността, от които се ръководеше Рената. Историята за смъртта на прапрадядо й в Аушвиц беше хвърлила светлина върху размерите на гоненията и нуждата да се защити семейство Деванес. Нещата не се бяха променили много, въпреки че от времето на Инквизицията бяха минали векове. Бяха спасили живота на стотици хора, защото бяха водили съвестно Книгата, защото бяха успели да я опазят. Какви ли други истории за саможертва и спасение бяха свързани с Книгата? Рената вероятно ги знаеше всичките. Тя живееше със семейство Деванес още от детството си. Едмънд беше умрял заради Книгата. За него тя не беше просто абстрактна идеалистическа идея. Той искаше да спаси живота на много хора и Книгата беше ключът за това.
— Мръщиш вежди. Какво има?
Вдигна поглед и видя Грейди, застанал на прага. Тъмната му коса беше мокра от душа, той изглеждаше превъзходно в дънките и тъмнозелената риза. Заля я вълна на удоволствие, като го видя. Не беше го виждала едва от трийсет минути, а тялото й вече отговаряше на появата му.
— Рената беше тук. — Обърна се и извади чашка и за него от шкафчето. — Седни и ще ти разкажа всичко.
Глава 14
— Тя е права. — Грейди беше свел поглед към черната течност в чашката си. — Това може да се окаже възможност.
Мегън замръзна.
— Какво искаш да кажеш? Няма да я използваме, Грейди.
— Обзалагам се обаче, че тя иска да използва нас. Тя не е жертва.
— Няма причина да й помогнем, дори идеята да е нейна. А тя може и да се окаже в ролята на жертвата, ако нещо се обърка. Обсебена е от Книгата точно като Едмънд. Не вярва, че Молино може да излезе победител от тази игра, но ако има избор, никога не би му позволила да има Книгата. — Потрепери. — Би си прерязала гърлото с парче нащърбено стъкло точно като Едмънд. И страшното е, че започвам да разбирам защо.
— Забрави го — каза той остро. — Започваш да се идентифицираш със семейството. По дяволите, точно от това се страхувах.
— Не се идентифицирам. Просто разбирам.
— Нека нещата останат по този начин, тогава. — Протегна ръка през масата и хвана нейната. — Чуй ме. Емоционалният ти отговор е необичайно силен дори в обикновени ситуации. Представи си какво ще бъде, ако приемеш, че си една от семейство Деванес. С всичко, следващо от това. Дори непознати, поставени в опасност, ще те наранят. Когато простреляха Филип, ти беше в агония. А съчувствието към членовете на семейството може да те побърка.
Тя поклати глава.
— „Семейство“ е просто дума. Не познавам никого от тях, освен Рената.
— Но вече те боли заради тях. — Ръката му се стегна около нейната. — Не се оставяй да бъдеш въвлечена прекалено дълбоко, Мегън.
Тя се усмихна леко.
— Обаче ти беше този, който ме въвлече в това. Ти ме изпрати да взема Книгата. А тя е в семейството и очевидно не мога да я взема, ако не общувам с тях.
— Дистанцирай се. Този е единственият начин да… — Спря да говори и поклати глава. — Какви ги говоря? Ти не знаеш как да се дистанцираш. Това противоречи на характеристиките ти. Имаш проблеми дори с това да убедиш самата себе си, че трябва да се дистанцираш от мен.
Тя сведе поглед към ръцете си. Чувстваше се добре, когато той я докосваше — в безопасност. Той беше прав, тя не искаше да се лиши от силата му. Но сега, преднамерено, отдръпна ръката си.