— Но мога да го направя. Говориш така, сякаш съм емоционално заредена батерия. Мога да се справя с всичко, с което се наложи. Мога да се измъкна от всичко, когато поискам.
— Но те боли повече, отколкото обикновените хора — каза той тихо. — Ти светиш, ти блестиш, ти гориш. Аз съм стоплен дори само от присъствието ти.
Мегън не знаеше какво да каже. И тя се чувстваше стоплена отвътре, сякаш се топеше — нещо, което не й се беше случвало досега. Искаше й се да протегне ръка и да го докосне. И тогава щеше да се озове на същото място, където беше едва преди малко, когато беше станала от леглото му.
— Говорехме за Рената.
— Да. — Той се облегна назад. — Искаш да говорим на неутрални теми. Но между нас няма такива, всичко е прекалено лично. Нима още не си го разбрала? Започваме да говорим практично, разумно, а после всичко отива по дяволите. Ти се питаш дали няма да те докосна. Не, не в момента. Мога да се сдържа, защото виждам, че в момента си прекалено натоварена с емоции. Но ще се случи. Не мога вечно да се сдържам. — Той се усмихна. — Ще се опитам обаче да се отдръпна за малко, за да можеш да дишаш.
— Колко мило! — каза тя сухо, преди да промени темата. — Няма да позволя на Рената да рискува живота си, а тя няма да ни позволи да използваме Книгата за примамка. Може би ще се намери някакво разрешение.
— От теб разбрах, че или ще бъде така, както тя иска, или въобще няма да бъде.
Мегън стисна устни.
— Тогава ще се наложи тя да промени решението си.
Той се засмя тихо.
— Господи, в този момент определено долавям семейни прилики. Не знам нищо за рода Деванес, но вие двете спокойно можете да сте сестри.
— Това е смешно. Ние въобще не си приличаме.
— Ти се бориш с всички сили да я защитиш. Харесваш я.
Да, тя харесваше Рената. Въпреки твърдоглавието й, Мегън усещаше уязвимостта й и инстинктивно искаше да я защити. От ранното й детство насам, за Рената нямаше кой да се грижи, освен братовчед й Марк, който очевидно се концентрираше върху това да опази живота й, а не й даде усещане за дом и семейство.
— Естествено е да искам да й помогна. И двете щяхме да сме в едно и също положение, ако нямах Филип. Тя си няма никого на света.
— Е, очевидно липсата на близки хора ви е тласнала в различни посоки. Ти си лекар, а тя се е превърнала в някакво подобие на Джеймс Бонд. — Той махна с ръка, когато тя отвори уста да проговори. — Не я подценявам. В нея има много черти, които уважавам. — Усмихна се. — Но уважавам, също така, и Джеймс Бонд. Както и да е, ще трябва да приемеш, че Рената никога няма да се поколебае да дръпне спусъка. Докато ти ще агонизираш и ще се опитваш да намериш начин да не го направиш. Тя обаче ще прецени възможностите си за части от секундата и после ще направи това, което трябва да бъде направено. — Поднесе чашката към устните си. — И това не е непременно разлика в характера или възпитанието. Възможно е да е заради дарбата. Твоята дарба се базира на емоционална отзивчивост и дава отражение върху всяка страна на живота ти. Дарбата на Рената е доста по-абстрактна. Тя вижда моделите и връзките в ситуации, което й позволява да предвижда следващата стъпка, а понякога и крайния резултат. Дарбата й е по-скоро умствена, интелектуална, отколкото емоционална.
Мегън направи гримаса.
— Бих предпочела да вярвам в нормалната личност и въздействието на околната среда. Защото всичко друго би придало прекалено голямо значение на тези психични дарби.
— Господ да ни е на помощ! — измърмори той.
Тя не обърна внимание на подигравателната нотка в гласа му.
— Но можем да се възползваме от всичко, с което разполагаме. — Тя смръщи вежди. — Макар да не виждам как един Слушател може да помогне Молино да падне в капана.
— Ти намери Рената — отбеляза той.
— Но нямаме полза, щом не можем да я убедим да ни даде Книгата — каза тя бавно. — Макар да си прав. Може би ще имаме възможност да превърнем плячката в ловец. Само дето Рената не може да е плячката.
Той замръзна.
— Това не ми харесва. — Изучаваше внимателно изражението й. — Въобще не ми харесва.
— И защо не? Нали все говориш за разни възможности. — Обърна се към вратата. — Трябва да помисля. Ще изляза да се поразходя.
Той стана.
— Ще дойда с теб. — Поклати глава. — Знам, че не искаш компания. Но това няма значение. Няма да те изпусна от поглед. Не знаем колко знае Молино, какви са позициите му в момента. Ще трябва да се примириш с мен.