Тя не го искаше. Той й причиняваше безпокойство. Дори само като го погледнеше.
— Ще се наложи да свикнеш с това — прошепна Грейди.
— Да. — Тя се обърна и тръгна към вратата. — Засега.
— Фалбон е мъртъв — каза Сиена. — Бил е намерен убит на „Онщад“ в Мюнхен снощи. Удар, който е разцепил черепа му. Той ни се обади в девет и каза, че Рената Вилгер ще бъде в ръцете му преди изтичането на нощта. Изглежда, е сгрешил. Грейди?
— Вероятно. — Молино се замисли. — Което не означава, че Книгата е вече в него. Едмънд Гилъм беше извънредно упорит, а ние го измъчвахме дълго. Грейди би се поколебал да използва същите методи. Ако действаме бързо, можем да му я отмъкнем изпод носа. — Направи кратка пауза. — А Мегън Блеър все още ли е с него?
— Предполага се. Тя беше в самолета за Мюнхен.
„Това е добре“, помисли си той със задоволство. Ако Рената, Грейди и Мегън бяха заедно, можеше да ги избие с по-малко усилия.
— А Фалбон даде ли ни информация, която бихме могли да използваме, за да открием Рената Вилгер?
— Успял е да научи номера на мобилния й телефон. Може би бихме могли да използваме сателит, за да открием местонахождението й, ако телефонът й не е изключен.
— Направи го.
— Вече работя по въпроса. Прекалено близо сме до Книгата, за да правим грешки сега. — Сиена наклони глава. — Мислех, че ще си по-разтревожен от смъртта на Фалбон.
— Не, това няма значение в дългосрочен план. Просто трябва да съм търпелив. Накрая ще държа всички в ръцете си.
— Радвам се, че си толкова уверен. — Сиена се обърна и излезе от стаята.
Сиена не е така сигурен като мен, че ще успеем, помисли си Молино. Щеше да го остави да се съмнява. И той щеше да види, че Молино е прав.
Аз ще ти помогна. Ще ги избием всичките, татко. Ще изтребим от лицето на земята тези откачени.
Усещаше сълзите, които напираха в очите му.
— Да, Стивън — прошепна той. — Знам…
До леглото стоеше тъмна фигура! Ръката на Рената се плъзна под възглавницата. Къде беше оръжието й? Ахна, после се наведе и заби главата си в корема на мъжа. Чу изсумтяването му и ръката й се стрелна към слабините му.
— По дяволите! — Той я хвана за раменете и я хвърли обратно на леглото. — Не съм тук, за да ти причиня зло.
Грейди. Беше се приготвила да се впусне напред, но замръзна на мястото си.
— Въобще не трябва да си тук. — Светна нощната лампа. — Не ми харесва, когато някой нахлуе в жилището ми. Имаш късмет, че си още жив.
Седна в леглото.
— Как влезе?
Грейди седна на стола срещу леглото.
— Имаш предвид поставените от теб умело замаскирани бомби? Беше като да напредвам в лабиринт, но Харли е изключително добър в обезвреждането на тези малки играчки.
— Не, не това имам предвид. Не разбрах, че си тук, докато не стана почти прекалено късно. Всъщност дори си успял да измъкнеш пистолета ми изпод възглавницата, преди да се събудя. Обикновено не съм толкова уязвима. — Гледаше го втренчено, право в очите. — Чух, че си добър, но аз съм обучена да блокирам Контрольорите.
— От кого?
Тя не отговори.
— Ако това ще ти донесе утеха, не успях да постигна вмешателство в ума ти, докато беше будна. Да, трудно е човек да те контролира. Трябваше да изчакам да заспиш.
— Ако си искал да говориш с мен, можеше да ми се обадиш по телефона.
Той направи гримаса.
— Да, това със сигурност щеше да е по-лесно. Трябваше да открия коя си и доколко ще мога да ти въздействам.
Тя поклати глава.
— Няма да можеш.
— Струваше си да опитам. — Облегна се назад. — А сега те познавам по-добре.
Тя спусна крака на пода.
— Но не толкова добре, колкото познаваш Мегън. Тя вероятно може също толкова успешно да те блокира. Кажи ми, нима намери за необходимо да спиш с нея, за да можеш да я контролираш.
Язвителността й като че ли не стигна до него — той остана невъзмутим.
— Не, онова беше удоволствие. А и много се ядосвам, когато някой друг се опита да контролира Мегън.
Тя замръзна, май трябваше да внимава.
— Предполага се, че това се отнася и за мен?
Той кимна.