— Ти имаш силен ефект върху Мегън и го упражняваш при всяка ваша среща.
— Аз не съм Контрольор.
— Знам. Но си много интелигентна, всъщност си гений. Талантът ти предполага изучаване на причините и следствията.
— Когато става въпрос за ситуации, не за хора.
— Не вярвам, че можеш да теглиш разделителна черта между двете.
— Можеш да вярваш, в каквото поискаш.
— О, така и ще направя — каза той тихо. — Например, вярвам, че си се предложила за жертва, защото си знаела, че така ще предизвикаш Мегън да те защити. Ти си много умна и знаеш, че тъй като тя е силно емоционална, ще изпита съчувствие към теб и ще поиска да те защити, всъщност ще направи всичко възможно предложеното от теб да не се случи. — Направи пауза. — Дори това да означава да постави себе си в положението на жертвата.
Тя го гледаше безизразно.
— Не съм предложила размяна на ролите.
— Защото, както казах, си много умна.
— Какво каза тя, когато сподели с нея, че ме подозираш?
— Аз не съм глупав. Никога няма дори да й намекна за твоите хитрости. Тя те харесва. Печелиш нейните чувства и като член на семейството. Тя мисли, че те познава и че ти няма да се опиташ да я манипулираш.
Рената не проговори известно време.
— Аз също я харесвам.
— Това обаче няма да те спре да я манипулираш.
Тя вдигна вежди.
— Това е твое мнение, основано на твърде малко доказателства. Не ме познаваш достатъчно, та да можеш да ме съдиш.
— Не успях да те контролирам, но мога да усетя достатъчно, за да направя достатъчно добра преценка на характера. Запознат съм с различните видове мании, а ти очевидно си обсебена. Това се излъчва от теб на вълни. Мисля, че би направила всичко, за да защитиш Книгата от Молино.
— Никога не съм го отричала.
— Обаче ще се наложи да убиеш Молино, за да запазиш Книгата. В това се крие опасността. Ако рискуваш себе си, ще трябва да предадеш Книгата в ръцете на друг Пазач. Хората, които са обсебени, никога не искат да предадат обекта, от който са обсебени. — Изучаваше я с поглед. — А не те виждам мъченица като Гилъм.
— Ще си сляп, ако е така. Аз не съм Едмънд.
— Обаче Мегън мисли, че ако се стигне до избор, ти ще вземеш същото решение.
Рената поклати глава.
— Мегън обикновено има отлични инстинкти. Може и да се изненадаш.
— Ти току-що каза, че тя не може да прозре какъв човек съм аз. Не можеш да твърдиш две коренно противоположни неща.
— Разбира се, че мога. Ти си сложен характер, а тя вижда други измерения, различни от моите. — Изправи се и остави оръжието на нощното шкафче. — Ще те оставя да спиш сега. Ще се видим утре сутринта.
— Чакай. Защо, по дяволите, дойде тук? Това някаква заплаха ли е?
Той се усмихна.
— Може би исках да разбереш, че не си толкова неуязвима, за колкото се мислиш.
„И успя“, помисли си тя с горчивина. Не се беше чувствала толкова неспокойна от момента, в който беше започнала обучението си при Марк.
— Нищо не доказа. Никога не съм мислила, че съм неуязвима. Но успях да прекъсна контрола ти и да се събудя, докато ти искаше да продължа да спя.
— Така ли мислиш?
Тя изведнъж изпита съмнение. Дали той не беше прекъснал контрола си над нея? Изучаваше с поглед лицето му.
— Блъфираш. Аз успях да те надвия.
Той се засмя тихо.
— Права си. Изплъзна ми се. Накрая.
Тя не очакваше подобно признание от него.
— Тогава, със същия успех, можеше и да не идваш.
Усмивката му изчезна.
— Дойдох, за да те накарам да проумееш, че няма да съм доволен, ако Мегън пострада заради теб. Всъщност ще съм толкова ядосан, че ще те нарежа на парченца. — Говореше тихо, едва ли не просто така, обаче това не омаловажаваше заплахата.
По дяволите, да, той представляваше заплаха, опасност. Тя не беше свикнала със страха, но в този момент се страхуваше от Нийл Грейди. Не биваше да му позволи да види това.
— Изчезвай оттук, Грейди.
— Тръгвам. — Той кимна. — Лека нощ.
В следващия миг вратата се затвори след него.
Тя си пое дълбоко дъх от облекчение. Искаше й се Марк да е при нея, за да й каже колко смешно се държи. Той винаги беше твърдял, че страхът е най-опасният враг, пред когото можеш да се изправиш. Веднъж тя се беше засмяла и му беше отвърнала, че не е оригинално да цитираш чужди мисли. Намек за Уинстън Чърчил. Беше вероятно идиотска грешка да се страхува от Грейди, след като трябваше да се страхува от Молино.