Вина? Може би. Не се чувстваше доволна от сегашното си поведение, нито от онова, което щеше да й се наложи да направи в бъдеще. Но какво значение имаше как се чувства тя? И Едмънд не се беше чувствал добре в мига, в който си беше прерязал гърлото. Човек винаги прави онова, което трябва. А тя трябваше да защити Книгата. Грейди беше прав, за нея това не беше свещена отговорност — такава, каквато беше за Едмънд. За нея това беше дълг и обсебване.
Не биваше да позволи на Грейди да я спре да направи онова, което трябваше. Тя се колебаеше, изчакваше да дойде моментът, в който ще може да задуши всеки намек за съжаление и разкаяние, ще може да бъде такава, каквато са я учили да бъде. Обаче Грейди не изпитваше никакви колебания, затова тя трябваше да действа бързо.
Протегна ръка към мобилния си телефон. И набра номера, който Марк й беше дал предишната вечер.
„Къде, по дяволите, е той?“, запита Мегън, изпитала силно разочарование. След като двамата с Грейди се бяха върнали във вилата, тя се беше прибрала директно в спалнята си. Час по-късно беше чула Грейди да излиза. Нямаше го вече от часове. Къде ли беше? Това всъщност нямаше значение. Грейди беше в състояние да се грижи за себе си. Нямаше смисъл тя да изпадне в паника, защото този глупак не беше сметнал за нужно да й каже къде е отишъл в момент, в който над тях тегне заплахата от Молино.
Беше се опитала да не обръща внимание на страха, да заспи отново, да работи върху записките си, да се забавлява с лаптопа. Нищо не беше помогнало.
Накрая седна във всекидневната като съпруга, която чака неверния си съпруг. Беше почти сутрин, когато чу превъртането на ключа в ключалката. Обзе я облекчение, което много скоро беше изместено от гнева. Той вдигна вежди, като я видя.
— Здравей. Нима си толкова ядосана, колкото ми се струва на мен?
— Трябваше да ми кажеш, че излизаш.
— Защо? Ти не искаше моята компания. Избяга като подплашен заек, когато се върнахме във вилата.
— И ти излезе, защото знаеше, че ще се разтревожа? За да ме накажеш?
Той стисна устни.
— Господи, как можеш да говориш такива глупости! Не съм дете. Не бих се държал така само защото няма да ме пуснеш в леглото си. Знаех как ще реагираш на заплаха като мен. Знаех, че ще изпаднеш в паника, че ще те боли. Такава е природата ти. Може и да не съм любимият ти човек в момента, но със сигурност изпитваш чувства към мен. Никога не бих ти причинил това, ако можех да го избегна.
Да, беше се държала глупаво. Ако не беше реагирала прекалено емоционално, никога нямаше да каже тези думи. Грейди наистина не беше дете, а интелигентен зрял мъж.
— Защо, тогава, не ми каза, че ще излезеш?
— Надявах се да си заспала. Ти се научи да ме блокираш толкова добре, че вече не мога да кажа дори кога си будна. Изчаках един час, преди да тръгна. Имах да свърша някои неща.
— Какви неща?
— Обадих се в полицията, за да разбера дали знаят нещо повече за нападението върху Филип. Обработили са следите от гуми и са открили, че са на камион „Шевролет“, произведен между 1995 и 1998 г.
— И колко хиляди камиона са били продадени в този период?
— Възможно е да успеят да стеснят кръга. Гумите били нови, износването показвало, че са ползвани едва два месеца. Полицията ще разпита всички търговци на гуми в Атланта.
— Това може да отнеме доста време.
Той кимна.
— А може и да извадят късмет и да открият отговора още в първия ден.
— Защо не ми се обади оттам? — Тя го изгледа с присвити очи. — Едно обаждане щеше да трае минути, не часове. Това не е единственото, с което си бил зает, нали?
— Да.
— И няма да ми кажеш.
— Точно така. Не е нещо, което трябва да знаеш на всяка цена. То няма да попречи, също така, на общата ни цел. — Извърна се. — А сега ще легна на дивана, освен ако не промениш мнението си за спането в едно легло. Само ме покани и ще съм до теб след две минути. — Усмихна се. — Нямам гордост, когато става въпрос за секс.
Така беше и с нея. През изминалата нощ бяха отишли доста отвъд гордостта. Тя не искаше нищо повече от това да го докосне. Господи, дали не беше седяла тук и го беше чакала толкова дълго точно заради това? Тревога, да. Но гладът също присъстваше, трябваше да го признае. Гладът да го види, да го докосне, да почувства дланите му по кожата си.