— Но аз — да. — Приключи с превръзката и седна на пети. — Може и да промениш решението си и да хукнеш след мен с мачете в ръка.
Тя потрепери.
— Не и с мачете. Мразя ножовете. И без това е достатъчно лошо да убиваш, а ножовете…
— Тогава вероятно би трябвало да се тревожа, че ще получа куршум? Какво облекчение! — Хвана я за ръката и й помогна да се изправи. — Трябва да се върнем. Можеш ли да вървиш?
Тя кимна и тръгна обратно по пътеката.
— Не стъпваш много сигурно — каза Харли след няколко минути. — Ще потъпчеш ли гордостта си, за да приемеш моята помощ? Вървиш прекалено бавно за мен. Искам да се върнем при Мегън и Грейди в това десетилетие.
— Копеле! — Тя спря и си пое дълбоко дъх. — Предполагам, че вече е прекалено късно да откажа помощта ти. Все пак, позволих да убиеш човек заради мен.
— Вярно е. Вярвам, че това е прецедент. — Хвана я нежно за ръката. — Обещавам, че няма да позволя това да ми завърти главата. Облегни се на мен.
„Докосването му е топло и успокояващо“, помисли си тя уморено. Той я караше да се чувства в безопасност. Много отдавна не се беше чувствала толкова сигурна. Отпусна се върху него и го остави да поеме по-голямата част от тежестта на тялото й.
— Ако ме оставиш да падна, ще ти прережа гърлото.
— Не, няма — засмя се той тихо. — Ти не обичаш ножовете.
— Имаш късмет, че раната е засегнала само плътта — каза Мегън, когато приключи с шевовете. — Макар че е достатъчно грозна. Ще ти остане отвратителен белег.
— Пфу! — каза Харли с присмехулно облекчение. — Радвам се, че оставих рамото й да бъде зашито от професионалист.
— Направих всичко възможно — каза Мегън, — обаче не мога…
— Той само се шегува — каза Рената. — Има странно чувство за хумор.
— Поне имам такова — измърмори Харли. — Братовчедът Марк е трябвало да се концентрира върху това, а не върху антитерористичното обучение.
Мегън гледаше ту единия, ту другия. Харли и Рената никак не си приличаха. Тя беше напрегната, Мегън едва ли не усещаше електрическите сили, които подхранваха енергията й. А Харли създаваше впечатлението, че е спокоен и отпуснат, той беше по-близо до хората. И все пак, Мегън усещаше нещо между тях… някаква връзка.
— Предишната превръзка беше добра, особено като се има предвид, че е правена в бойни условия — каза Мегън, когато приключи с рамото на Рената. — Ще трябва известно време да вземаш антибиотици и да не правиш резки движения, за да не разкъсаш шевовете, но ще се оправиш. — Смръщи вежди, когато докосна кръгъл бял белег малко над лакътя й. — Това изглежда като друга рана от куршум.
Рената кимна.
— Сирия. — Дръпна ръкава на блузата си и скри белега. — Не свърши ли вече? Трябва да изчезваме оттук. Не мисля, че хората на Молино имаха време да се обадят за помощ, но…
— Когато се върне Грейди — каза Харли. — Той се обади на приятелите си от ФБР. Ще изпратят „чистачи“ тук. Ще се срещне с тях в гората.
— Ако това ще помогне, мога да се обадя на Марк.
— Изкушавам се да те оставя да го направиш — каза мрачно Мегън. — Бих искала да се срещна с братовчед ти.
— О, Господи, тя вече не само изпитва нужда да те защитава, но се включва и майчинският й инстинкт — каза Харли. — Може би трябва да поговоря с нея, Рената.
— Млъкни! Ти нищо не знаеш. Тя е Слушател. Не може да се държи по друг начин.
Той направи гримаса.
— Извинете ме. Не съм запознат с нюансите на различните психични дарби. — Тръгна към вратата. — Мисля, че моето присъствие вече ви дойде в повече. Ще обиколя наоколо, за да съм сигурен, че сме в безопасност. Обадете ми се, ако имате нужда от мен. — Хвърли присмехулен поглед на Рената. — Ако това няма да нарани достойнството ви.
Не изчака отговор. Рената смръщи вежди, когато чу входната врата да се затваря след него.
— Той е такъв глупак.
— Не го мислиш всъщност — каза Мегън, докато й помагаше да закопчее блузата си. — Затова не го казвай.
Рената я погледна изненадана.
— Нима ми казваш какво да правя?
— Да. — Мегън се отдръпна назад и я погледна право в очите. — Мисля, че е време някой да го направи. Това, че си добра в убиването на хора, не означава, че не си непоносимо твърдоглава.
— Какво?!
— Чу ме. Ние се опитваме да ти помогнем, а ти не искаш да чуеш нищо. Искаш всичко да става така, както е удобно за теб. Да, изпитвам съчувствие към теб, но…