— Аз не мисля, че е твърда. — Тя от самото начало усещаше уязвимостта на Рената. — Понякога я съжалявам. — Настани се на предната седалка на колата. — А понякога ми се иска да я хвана и да я разтърся.
— Като по-малката сестричка? — запита той тихо.
Мегън направи гримаса.
— Нещо такова.
Глава 16
Бялата къща със стени, обшити с дъски, наета от Харли в покрайнините на Далтън, беше заобиколена от хълмове и скрита от шосето от малка горичка високи борове. Беше поне на седемдесет години, обгърната от всички страни от веранда и излъскани от употреба дървени стъпала.
— Не е особено впечатляваща — каза Харли. — Стара фермерска къща. Земята била продадена, семейството се преместило. То очевидно било голямо. Има четири спални, две бани и огромна кухня. Агентът по недвижима собственост каза, че ще остави ключа в кошницата, която виси от гредата до вратата.
— Така е. — Грейди бръкна в нея и извади ключа. — Храна?
— Ще отида до супермаркета в града. — Харли погледна Рената. — Искаш ли да дойдеш с мен?
Тя сви рамене.
— Ако ти искаш. — Седна на предната седалка. — Аз също трябва да купя някои неща.
— Площадка за изстрелване на ракети?
— Как позна?
Мегън поклати глава, докато гледаше как колата се отдалечава по алеята.
— Тя може би не се шегуваше.
— Е, не, няма да търси точно това. — Отключи входната врата. — Не е толкова лесно да намериш такива неща в малък градец. А и Харли ще я наблюдава какво купува.
Нямаше преддверие, а мебелите във всекидневната бяха стари, някои дори изтърбушени, а и немного чисти.
Тя сбърчи нос.
— Надявам се, че спалните са по-добри.
— Няма да стоим тук дълго — каза той и тръгна към кухнята.
Тя го последва.
— Това е добре. Малко съм уморена от това да слушам как двамата с Рената се карате като малки деца. — В шкафа имаше стъклени чаши, тя взе една и я изми. — А и не разбирам защо го правите.
— Може би не ми харесва фактът, че тя се опитва да те използва — усмихна се той. — Вероятно мисля, че това е моя привилегия. — Вдигна ръка, когато тя отвори уста да проговори. — Просто се шегувах. — Усмивката му изчезна. — Знам, че не позволяваш да те използват. Но се промени след онази нощ, която прекара във фургона на Гилъм. Рената е свързана с него и този факт те кара да омекваш.
Тя не можеше да го отрече.
— Което обаче не пречи на преценката ми. — Завъртя кранчето на чешмата и изчака водата да се избистри. — Вода от кладенец. — Напълни чашата и отпи глътка. — Добра е. Помниш ли, че пиехме кладенчова вода онова лято на плажа? В нея имаше прекалено много желязо и косата ми стърчеше във всички посоки. Ти непрекъснато ми се подиграваше за това.
— Помня — каза той с надебелял глас.
Тя замръзна, погледът й се стрелна към лицето му. О, по дяволите. Отмести бързо поглед, но беше прекалено късно. Усещаше чувствеността му, страстта, познатото й желание. Нейното собствено тяло отговаряше на сигналите, които получаваше. Извърна се, допи водата и остави чашата на плота.
— По-добре да отида да разгледам спалните. Може би ще трябва да се изперат чаршафите…
— Шшш, тихо. — Той беше зад нея, дланите му обхванаха гърдите й. — Чаршафите могат да почакат. — Потриваше бавно тяло в нейното. — А ние не можем.
Мили Боже! Цялото й тяло беше живо, гореше. През него премина дълга тръпка. Горещина. Нужда, която заглушаваше всичко друго. Изви се в дъга към него.
— Това не трябва да се случва.
— Напротив, трябва. Казах, че ще ти дам време, обаче ти го искаш. — Дърпаше я надолу, към пода. — Нали?
О, да! Повече от вода в пустинята, повече от огън през зимата. Стисна го силно за раменете.
— Харли ще…
— Ще ни даде да разберем кога ще влезе в къщата. — Разкопчаваше блузата й. — По дяволите, липсваше ми.
— Смешно — отговори тя накъсано, дишаше тежко. — Не е минало толкова много време.
И все пак й се струваше цяла вечност. Знаеше какво иска да каже той. Гладът беше там, не можеше да бъде пренебрегнат, чакаше нетърпеливо.
— Това няма да промени нещата. Няма да го допусна.
— Ще взема, каквото мога. Ако мислиш, че след това ще можеш да си тръгнеш от мен, направи го. — Той съблече ризата си и я хвърли встрани. — Само не лъжи, който и да е от двама ни, че няма никакво значение. Всеки път има значение. — Дланите му я разтриваха, галеха. — Всяко докосване…