Лудост.
Дъхът й излизаше на пресекулки, докато се опитваше да разтвори пръстите си, които инстинктивно се забиваха в раменете му.
— Трябва да тръгвам. Трябва да…
Тя затвори очи. Не искаше да тръгва. Искаше да остане тук и да го прегръща, а после да го направят отново. Отблъсна го и седна.
— Харли и Рената ще се върнат скоро. — Грабна дрехите си и скочи на крака. — Ще отида горе да намеря някоя от баните.
Той не помръдна. Гледаше я как върви към вратата.
— Казвал ли съм ти някога, че имаш страхотен задник?
— Не.
— Вероятно съм бил зает с много по-важни наблюдения — каза той. — Като например начина, по който ме докосваш…
— Тихо. — Хвърли му поглед през рамо. — В случай, че не си забелязал, аз си отивам от теб, Грейди.
— Забелязах. — Усмихна се. — Сега знаеш, че можеш да го направиш. Нямам никаква тайна власт над теб. Тогава защо да не се забавляваме при всяка възможност? Животът е кратък и човек никога не знае какво го чака зад ъгъла.
Тя си помисли, че той има власт над нея. Само като го гледаше да лежи гол там, усещаше как кръвта й кипва във вените. Никога през живота си не беше виждала по-красив мъж, а и той можеше да прави с нея неща, които никой друг не можеше. Привличането между двамата беше прекалено силно, за да не му обръща внимание, затова трябваше да бъде предпазлива. След днешния ден нищо не беше ясно.
— Не? — Той я гледаше с присвити очи. — Правя всичко възможно да те накарам да победиш страха си. Помисли си. Имало е моменти, когато не съм контролирал нито теб, нито ситуацията, когато си ме карала да се чувствам слаб и възбуден като гимназист. Може би трябва да внимавам с теб.
Тя навлажни устни.
— Може би.
Той се усмихна.
— Ще рискувам. — Махна с ръка. — Отиди да се облечеш. Ще донеса куфарите ти и ще ги оставя в една от спалните. Ще се видим на вечеря.
— Добре.
Тя изтича бързо нагоре по стъпалата и тръгна по коридора, като отваряше вратите от двете страни. Накрая откри баня. Само след минути вече влизаше под душа и дърпаше найлоновата завеса. Студената вода беше истински шок за топлото й отпуснато тяло, направи го твърдо и стегнато. Искаше й се водата да може да я шокира и умствено, защото се укоряваше, че не беше предотвратила секса с Грейди.
Забрави. Желаеше Грейди и го получи.
Той беше прав — щом той имаше власт над нея, тя трябваше да осъзнае, че докосването й може да го направи слаб. Защо да не се забавляват… Така беше казал и Грейди. Опитваше се да я убеди или да я контролира? Беше прекалено опасно да избере убеждението, щом ставаше въпрос за човек, контролирал спомените й в продължение на толкова много години.
Обаче сексът си беше секс. Не изглеждаше да има нещо по-дълбоко, да е…
Не! Нямаше дори да се осмели да мисли за това. Щяха да заловят Молино, а после тя щеше да се потопи в собствения си живот, който беше избрала още преди да й се случи тази лудост. Господи, онзи живот й се струваше така далечен и чужд сега.
Чужд? Не, сегашното й съществуване беше странно и чуждо. Беше страшно, че не беше осъзнала този факт веднага. Грейди й беше казал, че се е променила, но тя все пак щеше да се върне към старото след приключването на всичко това.
Господи, надяваше се, че ще може да се върне.
Мегън излезе от банята и в коридора се размина с Рената, която носеше цял куп чаршафи.
— Ще ги сложа в пералната машина, а после и аз ще взема душ — каза тя. — Тази къща не е била наемана от години. Тъжно е, когато се замислиш. Като старица, която е била занемарена, и после, постепенно, забравена.
— Тъжно е. — Стори й се странно, че точно Рената прави това сравнение. — Харесва ли ти къщата?
— Да, особено верандата. Напомня ми една къща в Бостън. Живеехме в нея с мама. Бях само на пет или шест, но ми беше… уютно. — Сви рамене. — Или може би мислех така, защото не виждах много често мама. Непрекъснато пътувах между Щатите и Германия, където живееше баща ми. Онази година беше наистина щастлива за мен. — Тръгна към стъпалата. — Взех втората спалня вляво, защото забелязах куфарите ти в първата. — Хвърли поглед през рамо. — Само твоите куфари. Няма ли да спиш с Грейди тук?
— Не. Но това не е твоя работа.
— Просто се питах дали няма да се наложи да ходим на пръсти около ситуацията. — Направи гримаса. — После реших, че не е трябвало да проявявам тактичност и да отида на покупки с Харли.