— Тактична? Ти?
— Мога да бъда тактична. Мисля, че правиш грешка, като спиш с Грейди. Той е Контрольор и не знам как можеш да му имаш доверие. Но той ти доставя удоволствие, значи искам да го имаш.
— Благодаря — каза Мегън сухо.
— Вероятно казах нещо погрешно. Никога няма да предположиш, че ме смятат за особено красноречива в офиса.
— Не, наистина не бих предположила.
— Но в офиса е, все едно че съм актриса върху сцена. По-лесно е. — Тръгна надолу по стъпалата. — Ще сложа чаршафите в пералнята, а после ще приготвя руло Стефани, преди да взема душ. Харли каза, че ще приготви любимия си десерт.
— Баумкушен.
— Точно така. Трябваше ми цяла вечност да намеря всички необходими за него продукти.
— Тогава, предполагам, не си имала време да купиш площадка за изстрелване на ракети? — пошегува се Мегън. — Грейди каза, че и без това ще ти е трудно да намериш такова съоръжение в Далтън, Джорджия.
— Ако наистина исках, щях да намеря. Марк щеше да ми намери източник.
— Братовчед ти трябва да е удивителен човек.
— Удивителен? Да, би могъл да се нарече и така. — Извика през рамо: — Ти ще направиш салатата. О’кей?
— Добре.
Мегън подсуши косата си, докато вървеше към спалнята. Срещата с Рената й се беше отразила добре. Беше я върнала към състоянието на нормалност, не всичко се въртеше около Грейди и чувствата й към него. Имаше и други хора на света, други гледни точки, други цели. Съществуваха и спомените от детството, веранди, които създаваха уют, и братовчедът Марк, който все още беше загадка.
Ако имаше късмет, щеше да успее да се концентрира върху всички тези периферни фигури и поне тази вечер да забрави Грейди.
Не се получи.
Не би могла да усеща по-остро присъствието му по време на вечеря. Долавяше ясно всяко негово движение, всяка интонация на гласа му. По дяволите, надяваше се, че това не е очевидно за Харли и Рената. Беше смешно да се чувства така.
Избяга веднага след десерта. Измърмори неясно някакво извинение и изтича на верандата, от която Рената беше така очарована. Луната беше почти пълна, светеше ярко над горите в далечината. Пое си няколко пъти дълбоко въздух. Да, така беше по-добре.
— Мегън.
Вцепени се. Не се обърна.
— В момента не искам да разговарям с теб, Грейди.
— Така си и мислех. — Той застана до нея. — И това е добре. — Извади мобилния си телефон. — А искаш ли да говориш с Молино?
Тя го погледна втренчено.
— Сега?
— Каза, че ще говориш с него. Моментът и сега е подходящ като всеки друг.
— Просто не очаквах да бъде толкова скоро. — Тя бавно протегна ръка и взе телефона. — Не и тази вечер.
— Толкова си разтревожена, че дори Молино не би могъл да те разтревожи повече. — Изкриви устни. — Повярвай ми, предпочитам аз да бъда причината за безпокойството ти, но искам това с Молино да приключи. Той ще се опита да те нарани по всички възможни начини.
Тя поклати глава.
— Ще се справя. Имаш ли номера му в момента?
— Да. — Взе телефона обратно от ръката й. — Ще трябва аз да го избера. Първото, което Молино ще предположи, е, че искаме да го проследим. Ще те свържа и дори ще те представя на онова копеле. Ще е по-безопасно за теб, ако разговаряш с него само няколко минути. — Набра бързо номера и изчака отсреща да отговорят. — Молино? Не? Сиена, тук е Нийл Грейди. С мен е Мегън Блеър. Тя иска да разговаря с Молино. Не, не затваряй. Знам, страхувате се, че ЦРУ ще ви проследят посредством сателит, затова ще сложа край на разговора. Ако Молино иска да разговаря с Мегън, може да ни се обади от телефон, който той смята за безопасен. Тя ще бъде на телефона в продължение само на три минути. След изтичането на това време ще затвори. — Сложи край на разговора. — А сега ще чакаме.
— Мислиш ли, че ще се обади?
— О, да. Не ми се иска да го призная, но Рената е права по отношение на този кучи син…
Телефонът звънна и той го подаде на Мегън.
— Разговаряй с него.
— Това е неочаквано удоволствие, кучко — каза Молино. — Макар че ако ще ми се молиш да те оставя да живееш, няма да се случи.
— Няма да те моля. Защо да го правя? Хората ти са некадърници. Не успяха дори да ме докоснат.