Да го накарам да побеснее от гняв, помисли си. Рената вероятно беше права. Добави преднамерено:
— И ти ли си толкова непохватен като тях?
Той мълчеше, но Мегън усещаше гнева му.
— Майка ти не мислеше така — каза той тихо. — Знаеш ли колко много мъже я изнасилиха, докато я държахме в плен?
Заляха я шок и отвращение.
— Синът ти, Стивън.
— Но той беше такова великодушно дете. Обичаше и удоволствията.
Болката се разрастваше в нея. Трябваше да я потисне. Грейди беше казал, че той ще се опита да я нарани. Не трябваше да позволи това да се случи. Трябваше да намери неговата слабост. От какво се страхуваше Молино? И тогава разбра каква посока да следва.
— Той беше наказан за стореното от него, нали? Майка ми го накара да полудее. Трябваше само да го хване за ръката и всичката стаена в него лудост беше отключена. Било е толкова лесно за нея. Трябвало е да го направи по-рано. Чух, че синът плакал като невръстно дете. Бил е слаб, човек, който никога…
— Млъкни! — каза той с дрезгав глас. Започваше да се ядосва истински.
— След минутка. Нямам желание да говоря за неудачник като сина ти Стивън. Просто искам да знаеш, че няма да имаш шанс да ме убиеш, както стори с майка ми.
— Затова ли се обади?
— Да, исках също така да чуя гласа ти. Това ще ми помогне да се фокусирам.
— Да се фокусираш? — повтори той бавно.
— Уморена съм от опитите ти да ме заловиш. Искам да умреш, Молино. Но първо искам да се превърнеш в безмозъчен идиот като сина ти. — Добави тихо, със стаена в гласа злоба: — Искаш ли да ме подържиш за ръката, Молино? Лудостта трябва да е ужасна, отвратителна, щом синът ти е избрал да се самоубие, за да й избяга. Искаш ли да бъдеш като сина си?
— Откачена — каза той с дрезгав глас.
— Да. Ти знаеш, че съм дъщеря на майка си, в противен случай нямаше да се опиташ да ме убиеш. Само че пропусна своята възможност. Накара ме аз да те преследвам.
— Затвори — каза Грейди.
Тя кимна, но продължи да говори:
— А майка ми те откри, нали, Молино? Лагерът ти е бил насред джунглата и тя все пак го е намерила. Аз също мога да го сторя. Ти си също толкова безпомощен като сина си.
— Ще те убия! — Гласът на Молино беше тънък, пронизителен. — Откачена. Откачена. Двамата със Стивън ще те нарежем на парчета. Не можеш да ни избягаш.
Беше наистина побеснял, когато затвори телефона. А тя трепереше.
— Вярвам, вече няма съмнение, че Молино сам ще се впусне подире ми. Няма да се крие в Мадагаскар и да остави някой друг да ми пререже гърлото. — Подаде телефона на Грейди. — Молино май вече започва да полудява. Говореше за сина си така, като че ли е още жив.
— Казах ти, че е обсебен.
Тя потрепери.
— Никога не съм била по-близо до такава грозота в живота.
Той се усмихна безрадостно.
— И реши да се потопиш в нея.
— Искаме да го ядосаме. Трябваше да го ударя там, където го боли най-много. Той вярва, че майка ми е виновна за смъртта на сина му, затова реших да не споря с него.
— Ти самата не изглеждаш много убедена.
— Аз все още не съм убедена, че тя е била Пандора. Дори да се окаже, че е била, не мисля, че аз съм. Просто трябваше да накарам него да повярва. Той мрази откачените, но едновременно с това се страхува от тях. Трябваше да заложа на този страх. Прекъснах ли разговора, преди обаждането да може да бъде проследено?
Той кимна.
— Дадох ти малко време.
— И аз така реших. — Обърна се. — Сега мисля да си легна.
— Ела тук — каза той тихо и направи крачка напред. — И не се напрягай. Просто искам да те прегърна. Трепериш.
— Нямам нужда някой да… — Той я прегърна, а тя зарови лице в гърдите му. Господи, чувстваше се толкова добре, ужасът, който Молино беше внесъл в живота й, оставаше извън тази прегръдка, в тези мигове той не съществуваше. — Образно казано, след като трябваше да бродя сред дивите зверове в гората, сега ми даваш пилешка супа? — прошепна тя. — Не е необходимо, Грейди.
— За мен е. — Галеше я нежно по косата. — Гледах лицето ти, докато говореше с Молино. Аз самият имам нужда от утеха.
— Какъв егоист си! — възкликна тя.
— Нима това е нещо ново? Винаги съм бил такъв.
— Не се прояви като егоист онази нощ в пещерата, в която майка ми намери смъртта си. Помогна ми, макар да знаеше, че това няма да е лесно. Можеше да ме оставиш само с гласовете.