— Какво можем да направим?
— Аз прекарвам при него толкова време, колкото мога да отделя. Главната ми сестра, Мадж Холоуей, е с него през останалото време. Говорим му. Задаваме му въпроси. — Направи пауза. — Но мислим, че той има нужда от контакт с човек, който го обича и когото той обича достатъчно, за да направи усилие да се върне в този свят заради него.
— Той има нужда от мен?
— Мисля, че ще… помогне.
— Ще бъда там още тази вечер. А вие ще бъдете ли в болницата, за да мога да разговарям с вас?
— Ще се погрижа. В колко часа?
— В девет или дори преди това. Може да се наложи да променим плановете си. В коя стая е той?
— 14 Б. В края на коридора.
— Ще бъда там.
— Ще ви чакам. Благодаря ви, доктор Блеър.
— Не, аз ви благодаря. — Тя затвори и се обърна с лице към Грейди. — Възможно е Филип да излезе от комата.
— Това е прекрасно! — каза той тихо. — Намерението ти да отидеш там не е добро.
— Няма да успееш да ме разубедиш. Той има нужда от мен.
— Не бих и помислил. Не обичам да правя напразни усилия. Просто отбелязвам фактите.
— По-добре е от това да седя тук, да кръстосвам палци и да чакам. Имам възможност да направя нещо полезно. Възможно е присъствието ми там да е решаващо за излизането на Филип от комата.
— Добре. — Изправи се. — Ще ми позволиш ли да се погрижа пътуването да е възможно най-безопасно за теб? Възможно е Молино да наблюдава болницата.
Тя кимна.
— Да, щом ще мога да прекарам известно време с Филип.
— Можеш ли да се ограничиш до едно посещение? — Видя я да смръщва вежди. — Ще импровизираме. Аз ще вляза с теб в стаята. Харли и Рената ще огледат района около болницата, за да се уверят, че е безопасен. О’кей?
— Ще трябва да съм доволна. — Тръгна към стълбите. — Ще отида да взема куфарите и медицинската си чанта. Може да се наложи да прекарам нощта с Филип. Както каза Гарднър, онова, което Филип преживява, е като лутане в лабиринт. Не се знае кога може да стигне до изхода.
— Да се надяваме, че ще е скоро — каза Грейди тихо.
— Не само се надявам, но и се моля.
— Аз също.
Тя се поколеба.
— Благодаря, че не ми създаде трудности, Грейди.
— За бога, той е и мой приятел — каза той рязко. — Иска ми се това да се беше случило в някой друг ден, но човек не може да контролира съдбата. Ще отидем там и ще се погрижим да останеш жива. — Тръгна към вратата. — Ще отида да кажа на Харли и Рената да се приготвят.
Гарднър се обърна към сестра Мадж Холоуей, след като приключи разговора с Мегън.
— Тя ще дойде, Мадж.
Мадж се усмихна.
— Нима се съмняваше? Каза, че е една от хората, които са готови да пожертват себе си за другите. — Сведе поглед към Филип Блеър. — Не се случва много често да дадем надежда на роднините на пациентите. Господи, надявам се, че ще го върнем в този свят. Има ли шанс?
— Има. — Приближи се до леглото и хвана отпуснатата ръка на пациента. — Винаги има шанс, нали, Филип? Ти си добър човек и Господ трябва да е на твоя страна. И това би трябвало да означава нещо.
— Той има и теб — каза Мадж. — Трябва да има значение и фактът, че ти също си на негова страна.
— Кажи го на останалите петима пациенти в това отделение, които не се справят така добре като Филип — каза той уморено. — Аз обаче трябва да се надявам, Мадж. — Обърна се. — Охраната на Филип все още ли е пред вратата?
— Джордън? — Мадж кимна.
— Кажи му днес да стои в стаята. Искам да съм сигурен, че Филип и Мегън са в безопасност.
— Веднага. — Тя излезе забързано от стаята.
Гарднър дълго време гледа Филип.
— Продължавай да се бориш, Филип Блеър. Ще си добре, ако продължиш да се бориш.
По дяволите, надяваше се, че казва истината.
— Това не е умно — каза Харли. — Молино може да е подслушал разговора и вече да е изпратил там хората си. Не трябваше да й позволяваш да отиде.
— Знам — каза нетърпеливо, дори сприхаво, Грейди. — Знаех, че той е слабото ни звено, още когато го настаних в „Белхейвън“. Затова и накарах Мегън да ограничи времето на разговорите си. Винаги има вероятност да проследят обажданията.