— По дяволите! — Той отвори вратата на стаята на Филип, сниши се и влезе. — Залегни!
Сестрата излезе от сградата. Вървеше бързо, едва ли не тичаше, към джипа, паркиран до входната врата.
Това не се харесваше на Рената. Сестрата вървеше прекалено бързо, а Мегън и Грейди току-що бяха влезли в сградата. Марк винаги беше казвал на Рената, че всяко необичайно поведение е като червен флаг. Разбира се, ставаше въпрос за медицинска сестра, а спешни случаи имаше винаги. Огледа джипа, който сестрата в момента изкарваше от паркинга.
Не, по дяволите, нещо не беше наред. Рената протегна ръка към телефона си, в същия миг запали двигателя и последва джипа вън от паркинга. Трябваше да предупреди Мегън. И да се надява, че Грейди ще се окаже достатъчно наблюдателен да я опази жива.
Грейди извади оръжието си и се претърколи под болничното легло, което беше на няколко метра от вратата. Не последва стрелба. Нямаше нито ругатни, нито възклицания. От мястото си под леглото, той не виждаше никого в стаята.
— По дяволите, Грейди. Какво става?
— Остани на мястото си, Мегън. Няма проблеми, доколкото виждам.
В банята? Започна бавно да изпълзява изпод леглото. Нещо топло се разля по ръката му. Кръв. Замръзна, като видя кръвта, която се стичаше от леглото и капеше върху ръката му и върху бежовите плочки. О, Господи! Нямаше да погледне към мъжа върху леглото. Не още. Не и докато не се увереше, че в банята няма никой.
Мегън някак смътно осъзна, че телефонът й звъни. Нямаше да му обърне внимание. Всеки нерв от тялото й беше напрегнат. Беше изцяло фокусирана върху онова, което ставаше в стаята на Филип. Бяха минали само секунди, откакто Грейди й беше казал да остане в коридора, но на нея й се струваха векове.
— Грейди.
Не последва отговор.
— Ако не ме пуснеш да вляза, ще се обадя на полицията.
— Не искаш да влезеш тук, повярвай ми. Аз ще изляза.
Обзе я паника.
— Ако няма проблем, защо не искаш да… — Тя не довърши изречението. Скочи на крака и предпазливо влезе в стаята на Филип.
Кръв. Чаршафът на леглото беше пропит с кръв от гърлото и лицето на мъжа, който лежеше в него.
— Мили боже!
Тя се сви до стената. Коленете й се огънаха и тя се плъзна на пода.
— Филип…
— Не. — Грейди коленичи до нея. — Аз също си помислих така. Но мъжът не е Филип. Трудно ми е да го идентифицирам по тази каша, останала от лицето, но мисля, че е Гарднър.
— Гарднър? — Погледът й се спря на лицето на Грейди. — Мъртъв?
Той кимна.
— Мисля, че се е случило през последните няколко часа. — Направи пауза. — Има още два трупа в банята. Според личните документи, единият е на Джордън — охраната, наета от Харли. Бил е прострелян от упор. Най-вероятно е бил изненадан. Другият е на жена в медицинска униформа. Почти сигурно това е главната сестра Мадж Холоуей. Вратът й е бил счупен.
Мадж Холоуей.
— Жената зад бюрото носеше значка с това име.
— Видях я да излиза бързо веднага, щом влязохме в стаята на Филип. Изчака само да ни посрещне и веднага излезе.
Мегън разтри слепоочията си.
— Но къде е Филип?
Грейди поклати глава.
— Трябва да е… Как са го изкарали от сградата?
— Как е успял Молино да убие Гарднър и сестрата? Ако Гарднър е бил негов затворник известно време преди смъртта си, той вероятно му е нареждал какво да прави. Изглежда, са си играли с него, преди да му прережат гърлото.
— Кучи синове! — Гласът му трепереше от гняв. — Гарднър беше добър човек. Интересуваше се от Филип. Всъщност беше еднакво загрижен за всичките си пациенти. Искаше да ги върне…
Звънна мобилният й телефон.
— Отговори — каза Грейди.
Тя вече натискаше зеления бутон.
— Дарнел ми каза, че имало страшно много кръв — каза Молино. — Не е ли добре, че си лекар и следователно няма да повърнеш?
— Копеле такова! Какво ти е сторил Гарднър?
— Нищо. Той много ни помогна, но ни излизаше много скъпо, а вече не ни беше полезен.
Обзе я силен шок.
— Какво?
— Предложих му астрономическа сума пари, за да те примами там. Сиена преговаря с него известно време.
— Той не би ти продал пациент.
— Всеки си има цена. Той беше идеалист, който вярваше, че един човек може да се принесе в жертва заради много други. Щяха да спрат парите за неговия център.