— Празненството беше чудесно — обади се Корнелия. — Флавия се забавляваше много.
Отрупаха малката Флавия с подаръци; тя яздеше гордо раменете на прадядо си, обикаляше от скут в скут, впрегна Диана с панделка като конче и я подкара из градината. Лолия не успя да дойде; Фабий бе настоял да го придружи на поредния императорски банкет.
— Беше твърде заета и не усети липсата ти, Лолия.
— Не ме успокояваш много — отвърна Лолия, а Флавия улови майка си и леля си за ръцете и ги задърпа към покрития с плочки атриум. — Трябваше да бъда с вас.
— Не изпитваше угризения, когато пропусна предишните й три рождени дни! На първия беше в новата лятна вила в Бая, на втория обикаляше Крит на кораб с някакъв поет, а после…
— Струва ми се, че е било преди цяла вечност — въздъхна Лолия.
— Защо не вземеш Флавия при теб? — попита Корнелия. — Ще я държиш далеч от Фабий.
— Не смея. Напоследък гледа с подозрение на всичко, свързано с Веспасиан, а Флавия му е внучка. Не че Веспасиан я е виждал — въздъхна отново Лолия. — Аз самата съм се срещала с него само два пъти. Помня как ни поздрави с Тит за сватбата с най-силния провинциален акцент, който би могла да си представиш. Симпатичен мъж. С дядо се разбираха добре — и двамата са находчиви търговци.
— Опасяваш се Фабий да не сметне Флавия за заплаха? — примигна удивено Корнелия. — Момиченце на четири годинки…
— От къде да го знам какво ще си помисли? — напрегнато възкликна Лолия. — Но не искам да я доближава!
— Елате да видите рибките! — извика Флавия и ги повлече към малката си лична градина с бълбукащ фонтан, за който се излизаше направо от розовата й стая.
— Прадядо им сложи златни пръстенчета!
Тя настани Корнелия и Лолия върху ръба на фонтана и им заразказва развълнувано за краля риба и за кралицата риба и всички принцове и принцеси във фонтана. Светлите й къдрици подскачаха върху раменете й, а перлите от нейния обичлив прадядо сияеха около врата й.
— Милостиви богове! — възкликна Корнелия. — Не знаех, че рибите живеят толкова вълнуващо.
— Да! Да! И ако си събуеш сандалите, ще те погалят по стъпалата!
— Предложението ти е неустоимо — заяви Лолия, развърза каишките на сребърните си сандали и натопи крака във фонтана до пухкавите пръстчета на Флавия. — Хайде, Корнелия! Не се превземай!
Корнелия вече разкопчаваше сандалите си. Дълги пъстроцветни риби се плъзгаха бавно край глезените й, а върху перките им блещукаха златни пръстенчета.
— Наистина ли дядо ти е наредил да им ги сложат заради Флавия?
— Да. И й обещал да поръча малки златни коронки за краля и кралицата. Съвсем миниатюрни, за да не им пречат да плуват.
— Глези я.
— Някой трябва да я глези.
Лолия вдигна глава към дантелените корони на дърветата над тях. „Навремето настоявах да приеме на сериозно майчинския си дълг“, спомни си Корнелия, наблюдавайки братовчедката, която я дразнеше най-много… Сега обаче откриваше, че не харесва никак тази съкрушена версия на Лолия. Широките, щедри устни на братовчедка й не бяха създадени да се присвиват тъжно.
— Изглеждаш изморена — констатира накрая Корнелия.
— И ти, скъпа. Спиш ли изобщо?
— Разбира се — отвърна бързо Корнелия. — Не водя активен социален живот като теб. Всяка сутрин в Сената…
— Слушам как Фабий прокарва със сила поредния мъгляв указ на Вителий. Колко вълнуващо!
— Всеки следобед на Марсово поле…
— Гледам как Фабий се оплаква, че армията не се събира достатъчно бързо. Поне речникът ми с ругатни се обогатява.
— Всяка вечер на празненство…
— По-скоро на съревнование по повръщане, отколкото на празненство. Ястия по един милион сестерции, разплискани по дъното на вомитаирума… Не си виждала по-отвратително прахосничество.
— Не знаех, че си пестелива по природа — усмихна се Корнелия.
— И аз не знаех. Всичките ми рокли вонят на повръщано, главата ме боли непрекъснато като наковалнята на Вулкан и всяка нощ Фабий ме кара да се кича с бижутата си и да дефилирам гола из спалнята, повтаряйки му, че историята не познава по-велик политик от него… — Лолия млъкна и сви рамене. — О, стига…
Корнелия потърси по-ведра тема за разговор.
— Къде е дядо ти?
— Сключва сделки е търговците на жито. Префектът на Египет е заявил, че подкрепя Веспасиан и доставките на зърно може да секнат. Поне нашите наематели няма да останат гладни.
— Внимавай какво говориш — Корнелия цопна леко с крак към Флавия, която се опитваше да улови рибките, шепнейки си нещо на игра. — Фабий може…
— Да ме арестува? Арестува всеки, който се осмели да спомене, че Веспасиан е поел към Рим. Макар всички да знаят, че е вярно.