— Е, императорът твърди, че не бива да се притесняваме. — Корнелия прокара стъпала по надиплената водна повърхност. — Едва чувах актьорите в театъра, толкова шумно уверяваше всички наоколо.
— Вителий е яхнал тигър и не смее да погледне надолу — изсумтя Лолия. — Според Диана затова се напивал — за да се преструва, че нищо не го заплашва. Доста е наблюдателна, когато не бръщолеви за коне, нали?
Дълга шарена рибка докосна крака на Корнелия.
— Вителий обаче скоро ще изпрати войската си на север. — Обзе я облекчение, че този път Друсус няма да участва в похода. — Ще повери ли командването на Фабий?
— Ако боговете проявят милост. — Лолия се взря в покритата със зелен мъх нимфа в средата на фонтана, от чиито шепи бликаше водната струя. Малката Флавия си тананикаше, изправена върху каменните й крака, но Лолия не се усмихна. — Ако боговете са много милостиви, няма да се върне.
— Дори да се върне, няма да е задълго — отрони неволно Корнелия. Преди години би сметнала такава забележка за неуместна — дори пред братовчедка — ала преди години всичко беше различно. — Мъже като Фабий Валент изпадат бързо в немилост. И после дядо ти ще ти намери по-добър съпруг.
— Или просто няма да се омъжвам известно време. Изморих се от сватби.
Радостен вик — Флавия изгуби равновесие и цопна шумно във фонтана. Изплува засмяна и мокра до кости.
— Намокрих си роклята — възторжено заяви тя.
— Виждам — Лолия стана и зацапа през водата към нея, но изотзад долетя глас.
— Вън от фонтана, господарке Флавия! Ще те изсуша.
Едър златокос гал в поличка до коленете изскочи в градината, стиснал хавлия. Флавия излезе от водата и вдигна ръце да я подсушат. Когато робът се обърна, Корнелия забеляза ярките червени белези от камшик, полузараснали по гърба му.
— Радвам се, че оцеля след побоя — сподели тя с Лолия, извадила смутено стъпалата си от фонтана.
— Да, помолих дядо да му осигури най-добрите лекари. — Лолия се зае да завързва каишките на сандалите си. — Сега се грижи за Флавия. Обожава го.
— Виждам.
Тракс уви Флавия в хавлията и перна капка вода от върха на нослето й.
— Жалко за белезите. Цената му ще падне заради загрозения му външен вид.
— Не мисля, че е загрозен — възрази Лолия. — Харесвам мъже с белези.
— Той е роб — напомни по навик Корнелия.
Забеляза обаче как го прегърна Флавия, когато я вдигна, видя колко нежно отметна мокрите й къдрици от очите.
— Вътре, малката — подкани я той с дълбокия си галски акцент. — Изкъпи се като добро момиче и ще ти разкажа приказка.
— Онази за рибите и хлябовете! — Флавия се заигра с грубия дървен кръст около врата му. — Търсих хляб във фонтана при рибките, но нямаше.
— Ако искаш хляб, трябва наистина да вярваш. — Тракс стрелна с поглед Лолия, поклони се и отнесе Флавия вътре.
— На някаква странна религия ли я учи? — удиви се Корнелия. — Хляб и риба…
— Невинни приказки — отвърна гузно Лолия. — За иудейски дърводелец, който станал бог, или за бог, който станал дърводелец. Поне са красиви истории — за изцелени прокажени и за хора, които ходят по водата. По-хубави са от страшните истории за духове, които ни разказваха бавачките. — Гласът на Лолия прозвуча обидено и тя продължи припряно, преди Корнелия да я прекъсне: — Е, чу ли за новия указ на Вителий? Боже опази, да се заеме с финансовото блато, в което сме затънали! Но е намерил време да забрани на патрицианските момчета да карат колесници в Циркус Максимус! Нелепо е, но…
Тя избухна в сълзи.
Корнелия я обгърна и притисна главата й към рамото си. „Само преди няколко месеца й натяквах, че е празноглавка и нехайна майка, а сега плаче, сгушена в мен като момиченце.“ Лолия плака дълго и в гърлото на Корнелия също заседна буца.
— О, богове! — изправи се Лолия най-после и разтърка влажното си зачервено лице. — Мразя сълзите! Не помагат. Дори не съм от жените, които се разхубавяват, когато плачат. Превръщам се в подпухнала нещастница. Има ли смисъл да плача тогава?
— Няма — съгласи се Корнелия.
Лолия пое дъх пресекливо и дълго и погледна към вратата, зад която беше изчезнал златният роб Тракс.
— Аз съм виновна за белезите. Само аз. Умирам от срам всеки път щом ги зърна.
Корнелия се втренчи в стъпалата си, все още потопени във фонтана и вече позеленели и сбръчкани. Предположи, че откровението трябва да я стъписа. Не беше стъписващо, че Лолия спи с роб… а че безспорно изпитва чувства към него. Незнайно защо обаче удивлението й извираше някъде отдалеч, усещаше го притъпено, сякаш е под водата при стъпалата й.